Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Български фармацевтичен съюз (БФС), с адрес на управление: гр. С., бул. „Арсеналски“ №115, ет. 2, представляван от председателя на Управителния съвет на БФС М. Й. Н. срещу отказ на министъра на здравеопазването изх. №62-00-1/29.02.2008г.

Жалбоподателят счита, че е налице административен акт, годен за обжалване, същият обаче следва да бъде отменен, тъй като е нищожен, поради липса на компетентност, особено съществени нарушения на процесуалния закон и противоречие с материалноправни разпоредби – отм. основания по чл. 146, т. 1, 3 и 4 от АПК.

Ответникът – министърът на здравеопазването, чрез своя процесуален представител, счита жалбата за недопустима, алтернативно оспорва нейната основателност и иска същата да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд – пето отделение, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

На 10.02.2007 г., в изпълнение на § 4 от ПЗР на Закона за съсловната организация на магистър фармацевтите (ЗСОМФ) е проведен Учредителния (първи) конгрес на БФС, при следният дневен ред: точка първа: приемане на Устав на БФС; и точка втора: избор на органи на БФС.

На основание чл. 8, т. 2 от ЗСОМФ, Председателя на УС на БФС е предложил на министъра на здравеопазването, за утвърждаване и обнародване в ДВ на Кодекс за професионална етика на магистър – фармацевта (КПЕМФ), с писмо изх. №007/09.01.2008 г., което писмо е получено на следващият ден в МЗ и е получило входящ №62-00-1/10.01.2008 г. В писмото се твърди, че КПЕМФ е приет от Вторият конгрес на БФС, проведен на 24.11.2007 г. Писмото е придружено с приложение - КПЕМФ, състоящ се от шест страници, подписан от секретаря на заседанието на конгреса – Д. Л. Д., заместник - председателите на заседанието на конгреса - маг. фарм. В. Е. Д. и маг.-фарм. И. П. Ч.и и председателя на конгреса доц. д.ф. маг.-фарм....