Образувано е по жалба на Л. Е. Л. срещу решение № 39 от 2010 г., постановено по преписка № 196 от 2009 г. от Комисията за защита от дискриминация (КЗД/комисията).
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Жалбоподателят твърди, че спрямо него е осъществена множествена дискриминация по признак обществено положение, тормоз и възпрепятстване изпълнението на служебните му задължения, поради което същото не съответства на обективната истина и моли решението да бъде отменено и делото решено по същество като съдът обяви, че по отношение на него е извършена дискриминация, с което са му нанесени морални и материални щети.
Ответникът - Комисията за защита от дискриминация чрез процесуалния си представител юрк.. Г., оспорва жалбата.
Заинтересованата страна П. Н. П. не изразява становище.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, с правен интерес. Р.ки жалбата по същество, при извършената служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
В жалбата си до Комисията за защита от дискриминация Л. Е. Л. претендира, че от страна на заинтересованата страна П. П. - кмет на община Л., в качеството й на негов работодател, е бил подложен на дискриминация и тормоз на работното си място, с което е препяствано нормалното изпълнение на служебните му задължения, наред с което е унижаван и лишен от релевантно възнаграждение.
С обжалваното решение Комисията за защита от дискриминация приема за установено, че спрямо Л. Е. Л. не е извършено нарушение на чл. 4 и на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), тормоз на работното място по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. от страна на П. Н. П. - кмет на община Л. и оставя без уважение жалбата на Л. Е. Л..
Комисията приема за установено от фактическа страна, че жалбоподателят Л. Е. Л. е работил по трудово правоотношение като главен архитект на община Л. от 30.04.2003 г. След извършена през 2006 г. проверка на дейността му като главен архитект от РДНСК - Монтана, са издадени актове за установяване на административни нарушения и общо 7 броя наказателни постановления от началника на РДНСК - Монтана за 2006 - 2007 г. Предвид резултатите от извършената проверка и във връзка със сигнал на РДНСК - Монтана за допуснати съществени нарушения в дейността на главния архитект, кметът на общината е издал заповед № 514 от 26.10.2006 г., с която арх. Лазаров е задължен да предаде печата си "главен архитект", както и да преустанови издаване на удостоверения в качеството си на такъв. Печатът е предаден на кмета на общината на същата дата и впоследствие с приемо-предавателен протокол от 26.01.2007 г. е върнат обратно на жалбоподателя. Като съобразява приложените копия от издадени удостоверения за периода, в който се твърди, че са били ограничавани правомощията му на главен архитект, комисията приема за безспорно установено, че на издаваните през този период удостоверения е полаган печат и подпис от същия, който е продължил да подпечатва издаваните документи в кабинета на кмета. Достига до извод, че това опровергава твърденията на жалбоподателя за ограничаване на правомощията му от кмета на общината. Оплакванията на жалбоподателя за неосъвременяване на заплатата му от момента на назначаването му на длъжност главен архитект не са приети от комисията за основателни, тъй като в преписката е приложена заповед № 580 от 20.08.2008 г., от която се установява, че възнаграждението му е осъвременено на основание ПМС № 198 от 20.08.2008 г.
По същество, КЗД приема, че от данните по преписката не са установява материален и морален тормоз /мобинг/, тези твърдения на жалбоподателя не се подкрепят от доказателства, които да бъдат кредитирани от състава на комисията. Относно отправените искания на Лазаров, които не попадат под компетентността на КЗД, комисията приема, че същите не следва да бъдат предмет на разглеждане по същество в това производство. Жалбоподателят се намира в съдебен спор с кмета Пенкова и по въпросите, засягащи неправомерно издадените документи от община Л., неподписани от овластени или упълномощени лица, съгласно ЗУТ и ЗДС, са сезирани съответно ОД на МВР - Монтана и Министерския съвет.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че обжалваното решение на КЗД е законосъобразно като постановено от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразно приложимия материален закон и в съответствие с целта на закона.
В жалбата Лазаров навежда доводи, че изложените от него факти пред КЗД обосновават оплакване за неравностойно третиране според признаците "обществено положение" и "тормоз при упражняване правото на труд", с което спрямо него е извършена множествена дискриминация по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният различен подход към отделни лица трябва да е продиктуван от признак, респ. признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, необходимо е да се докаже, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитираната правна норма от посочения закон.
Съдът намира за обоснован извода на административния орган, че в случая не се касае до осъществяване на дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. под формата на тормоз на работното място и неблагоприятно третиране по признак "обществено положение". Дефинираните в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗдискр. елементи на осъществяването на тормоз са: изпълнително деяние - действие или бездействие на определено лице спрямо друго лице, защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., цел или резултат - накърняване достойнството на лицето, респективно създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда и причинно-следствена връзка между тях, а тези на неблагоприятното третиране по § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. изискват акт, действие или бездействие, който пряко или непряко засяга права или законни интереси на лицето. По делото не е установено работодателят да е провеждал тенденциозен и постоянен контрол спрямо жалбоподателя на работното му място, който при това да е основан на дискриминационен признак. Наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение" също не съдържа признаците на тормоз и неблагоприятно третиране, а въпросът дали работодателят законосъобразно е упражнил дисциплинарната си власт, е извън предмета на настоящото съдебно производство. Оплакванията в жалбата, че Пенкова е пречела на жалбоподателя да упражнява трудовите си функции не почиват на конкретни факти, доказани по несъмнен начин. Не всеки конфликт при и по повод служебните правоотношения между страните може да се третира като проява на дискриминация под някоя от формите, посочени в закона. Като дискриминационна проява може да бъде квалифицирана само тази, при която нежеланото поведение е провокирано от характеристика на дискриминираното лице от категорията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и целта е поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо сходна категория лица. С оглед установените с чл.9 от Закона за защита от дискриминация правила за разпределение на доказателствената тежест, при недоказаност от страна на жалбоподателя на конкретни факти, сочещи на действия на работодателя спрямо жалбоподателя, основани на защитен от закона признак, законосъобразно административният орган приема, че не е налице нарушение на законовата забрана за дискриминация под формата на тормоз и неблагоприятно третиране. Обосновани са изводите на комисията при преценката за наличие на осъществена дискриминация по признак "обществено положение" спрямо жалбоподателя Л. Л.. КЗД правилно приема, че действията на заинтересованата страна не сочат на неблагоприятно третиране по защитения признак.
Посоченият факт от жалбоподателя като основание за предприемане на тормоз спрямо него - отказът да узакони незаконното строителство на семейството на кмета на общината, както и отказът да въведе в експлоатация нередовни обекти, финансирани по програмите, на които предстояли проверки - не попада в обхвата на защитения признак "обществено положение".
Що се отнася до оплакванията за тормоз при упражняване правото на труд, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, счита, че воденето на дело и конфликта с работодателя могат да бъдат основание за тормоз на работното място и прекратяване на служебното правоотношение, но жалбоподателят не е доказал осъществяването на фактически действия, които да съставляват тормоз на работното място по този признак. Издадената от кмета заповед за отнемане на печата му "главен архитект" е предизвикана от констатираните от компетентните органи нарушения на ЗУТ от негова страна като главен архитект, а не във връзка с някой от признаците по чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр. Решението на КЗД е законосъобразно, основано е на събраните по преписката доказателства и съответства на фактите по делото. Съдът преценява обжалвания административен акт от гледна точка на съответствието му с материалния закон към момента на издаването му въз основа на събраните от административния орган доказателства при условие, че няма искане за събиране на такива от жалбоподателя.
Предвид изложеното, твърдението в жалбата за незаконосъобразност на решението на КЗД поради неправилно установени фактически обстоятелства е неоснователно. Законосъобразно административният орган е приел, че от данните по преписката не може да се изведе наличието на защитен от закона признак, който да е мотивирал осъществяването на забранената от закона дискриминация и да обоснове основателност на жалбата пред КЗД.
Този извод не се променя при преценка на представените с жалбата нови писмени доказателства, тъй като те не навеждат нови факти относно предмета на спора на плоскостта на ЗЗДискр., а касаят изхода на спора за незаконосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение на арх. Лазаров. Както беше посочено, жалбоподателят не е ангажирал в хода на съдебното производство доказателства, които да обосноват различни правни изводи относно действията на заинтересованата страна от направените в решението на КЗД. Поради това съдът намира, че не са налице основанията по чл. 146, т. 1-5 АПК за отмяна на обжалваното решение и жалбата на Л. Л. следва да бъде отхвърлена.
По отношение оплакването, че решението на КЗД е постановено след изтичане на срока по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр., съдът счита, че то не води на извод за порок на акта. Срокът за издаване на административните актове е инструктивен по своя правен характер, поради което с изтичането му не се преклудира правомощието на органа да се произнесе с решение по въпроса, с който е сезиран. С неспазването му не е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, т. к. не се отразява на съдържанието на волеизявлението и не променя крайния правен резултат.
С оглед изхода на спора и предвид направеното искане за присъждане на разноските по делото от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Л. Е. Л. следва да бъде осъден да заплати на Комисията за защита от дискриминация разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд - седмо отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л. Е. Л. срещу решение № 39 от 2010 г., постановено по преписка № 196 от 2009 г. от Комисията за защита от дискриминация. ОСЪЖДА
Л. Е. Л. да заплати на Комисията за защита от дискриминация разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Й. П.
М.М.