Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Държавно лесничейство /ДЛ/ - град Самоков против решение от 09.02.2008 година, постановено по адм. дело № 36/2008 година на Административен съд /АС/ София-област.
Оплакванията в касационната жалба следва да бъдат квалифицирани като такива по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - ЕТ "Г. С. - Симон" от с. Д., Софийска област е депозирал писмено възражение за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение АС София - област е отменил заповед №512/20.12.2007 година на директора на ДЛ град Самоков, с която на основание чл. 167, ал. 7 във връзка с чл. 132, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за горите /ППЗГ/, е забранено ползването и е запечатан гатер, находящ се в с. Д., Софийска област, ул. "13-та" № 13, стопанисван от ЕТ "Г. С. - Симон", за срок от 5 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена проверка е констатирано, че Г. С. - производител на фасониран дървен материал не води дневник по образец и не е направил рекапитулация на приходната и разходна част в дневника, което е пречка за установяване законността на получения, преработен и експедиран дървен материал. За констатираното нарушение е съставен акт от 07.12.2007 година и констативен протокол от 29.11.2007 година. Според АС от констативния протокол не е видно къде е извършена проверката, като изписаното място - с. Д. е крайно недостатъчно за индивидуализиране на обекта. Проверката е извършена в отсъствие на управителя, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Поради тези процесуални нарушения, оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно.
Разпоредбата на чл. 132, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за горите /ППЗГ/ /в редакцията му на ДВ, бр. 101 от 2003 г./ предвижда, че "производителите на фасонирани дървени материали и на преработени дърва за горене водят дневник по образец за постъпилия, преработения и експедиран дървен материал. Дневникът се регистрира, прошнурова и прономерова от съответното Държавно лесничейство след предоставяне на документ за въвеждане в експлоатация на обекта, в който се извършва преработката на дървесина, издаден от компетентните органи". В случая извършеното административно нарушение – неводене на дневника чрез оформяне на приходната и разходната му част е установено чрез съставянето на акт за нарушение № 110/07.12.2007 година от длъжностно лице при ДС град Самоков. В акта е описано констатираното нарушение, както и мястото на извършването му - цех за преработка на ЕТ "Г. С. - Симон" с. Д.. Съгласно констативен протокол от 29.11.2007 година, проверката е извършена в присъствието на Г. С. - съпруга на Г. С.. При тези доказателства настоящата инстанция намира за неправилни изводите на първоинстнационния съд за липса на индивидуализация на мястото на извършеното нарушение и на констатираните нарушения. Актът е представен за подпис на нарушителя, който отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели. На 03.01.2008 година е съставен констативен протокол от служител на ДЛ Самоков. Въз основа на посочените документи е издадена и оспорената заповед.
Съгласно чл. 167, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за горите, за нарушение по чл. 132, ал. 4 "... председателят на Държавната агенция по горите или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за забрана на ползването на цеховете за преработка на дървесина, складовете и обектите за продажба на дървесина, в които е извършено нарушението, за срок до 6 месеца". Посочените длъжностни лица действат при условията на оперативна самостоятелност и сами решават продължителността на налаганата ПАМ.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи на АС София област, като намира, че заповедта за забрана ползването на обекта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Налице е надлежно установяване на административното нарушение, като констатациите в акта и констативния протокол не са оборени от страна на ЕТ "Г. С. - Симон", нито в хода на административното, нито в съдебното производство. Дори да се приеме, че актът за установяване на административното нарушение не е съставен в присъствието на Г. С., той му е съобщен по надлежния ред и му е дадена възможност да се запознае с констатациите в акта и да направи възражение по него. Поради това допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не нарушило правото на защита на нарушителя.
Предвид на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, като отхвърли жалбата на ЕТ "Г. С. - Симон" срещу заповед № 512/20.12.2007 година на директора на Държавно лесничейство град Самоков.
Касаторът не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат в негова полза.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 09.02.2008 година, постановено по адм. дело № 36/2008 година на Административен съд София - област и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "Г. С. - Симон" от с. Д., Софийска област срещу заповед №512/20.12.2007 година на директора на Държавно лесничейство град Самоков. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ В. Г. М.М.