Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 и сл.АПК.

К. И. Н. – адвокат от САК моли да бъде отменено решение от 3.12.2008г. по адм. д.№4886/2008г. на Софийския градски административен съд, с което е отменен акт за регистрация по ЗДДС №22042080009792/24.4.2008г. и е върната преписката на ТД-София за ново произнасяне като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде изменен акта за регистрация като се приеме, че е за доброволна регистрация по чл.100 ал.1 ЗДДС.

Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил акт за регистрация по ЗДДС №22042080009792/24.4.2008г. и е върната преписката на ТД-София за ново произнасяне. В мотивите си съдът е приел, че акта е издаден на основание чл.96 ал.1 ЗДДС – за задължителна регистрация, тъй като органът по приходите е приел, че са налице основания за това – облагаем оборот 50 982лв към 31.8.2007г., въпреки че производството е започнало по молба от 15.4.2008г. на касатора за доброволна регистрация по ЗДДС на основание чл.100 ал.1 ЗДДС. Актът е връчен на касатора на 7.5.2008г. Съдът е приел, че в периода 12.5.2007г. – 19.12.2007г. на основание решение №7/23.4.2007г. на Конституционния съд от чл.3 ЗДДС е отпаднал текстът „както и упражняването на свободна професия, включително и частен съдебен изпълнител и нотариус” и в този период няма законно основание за лицата, упражняващи свободни професии да бъдат регистрирани по ЗДДС. В този смисъл тълк. р.№3/6.6.2008г. на ВАС. Съдът е приел също, че по чл.130 ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на изпълнителната власт. Приел е също, че неправилно в акта е прието, че са налице условия за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.8.2007г., отменил е акта и е върнал преписката на органа по приходите за издаване на нов акт за регистрация, тъй като въпросът не може да бъде решен по същество от съда.

Съдът е възприел фактическа обстановка съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти е направил обоснован правен извод за липса на основание за задължителна регистрация на касатора по ЗДДС. Видно от преписката за периода 19.12.2007г. – 31.3.2008г. облагаемият оборот е 35 107лв и не са налице основанията по чл.96 ал.1 ЗДДС за задължителна регистрация на Наумов. Неправилно съдът е приел, че искането на касатора регистрацията да бъде извършена на предявеното основание - чл.100 ал.1 ЗДДС не може да бъде изпълнено, ако не бъде отменен неправилният акт за задължителна регистрация по чл.96 ал.1 ЗДДС. Регистрацията предвид чл.83 ДОПК се извършва чрез вписване в специален регистър, което не може да бъде извършено от съда. По чл.103 ал.1 ЗДДС за дата на регистрацията се смята датата на връчване на акта – 7.5.2008г. Съдът като е отменил акта застрашава формирани права и задължения на касатора по приложението на ЗДДС от датата на регистрацията му до отмяната на акта. Наумов е поискал да бъде изменен актът за регистрация, като бъде прието за установено, че не са налице условия за задължителна регистрация за него и регистрацията му да бъде извършена на основание чл.100 ал.1 ЗДДС. Така направеното искане представлява искане за изменение на основанието на акта за регистрация, което е допустимо по чл.160 ал.1 ДОПК. Няма пречки съдът да измени акта за регистрация само по основание за извършването й и да върне преписката на органа по приходите за отбелязване на изменението в регистрите.

Решението като неправилно без частта за разноските следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови изменение на акта за регистрация по основание, като акта да се счита издаден на основание чл.100 ал.1 ЗДДС. Преписката следва да се върне на органа по приходите за вписване на изменението в регистъра по ЗДДС. По изложените съображения и на основание чл.212 ал.2 и чл.222 ал.2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение от 3.12.2008г. по адм. д.№4886/2008г. на Софийския градски административен съд без частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ

акт за регистрация по ЗДДС №22042080009792/24.4.2008г. на Р. Р. – старши инспектор по приходите в ТД-София в частта, с която е посочено, че регистрацията е задължителна по чл.96 ал.1 ЗДДС така: регистрацията е доброволна по чл.100 ал.1 ЗДДС. ВРЪЩА

преписката на ТД-София за вписване на изменението в регистъра по ЗДДС. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта за разноските. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. М.Д.