Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Миграция” в Министерството на вътрешните работи срещу решение №117 от 05.03.2010г. на Административен съд, София – град, постановено по административно дело №7149/2009г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е постановил акта си в нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Ответникът по касационната жалба е пребивавал на територията на страната през предходната година по-малко от шест месеца и един ден. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – Е. А. П., счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно, постановено в съответствие с европейското законодателство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 9, §1, б. „в” и §7 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (Директива 2003/109; Директивата).

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел, че ответникът по касационната жалба е чужденец по смисъла на чл. 2 ЗЧРБ, пребиваващ дългосрочно в страната, притежаващ само руско гражданство, сключил брак с български гражданин, с когото имат родено от брака дете. Приел, че правната норма, на която административният орган се позовал за издаването на оспорената заповед – чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, редакция към датата на издаване на заповедта – 18.07.2008г., въвежда по-неблагоприятни за...