О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№2014

гр. София, 16.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №468 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Л. К. А., чрез адв.Д.Р. срещу решение №784 от 19.12.2023г., постановено по в. т.д. №725/2023г. по описа на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение №721 от 05.06.2023г., постановено по т. д. №2251/2021г. на Софийски градски съд в частта, с която е определена поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН за включеното по реда на чл.68 ЗБН в Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ вземане на касатора в размер на 9 430.00 лева, представляващо присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗЗД по т. д. №2993/2019г. на ВКС, I т. о.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на предявения иск за определяне на ред на удовлетворяване на процесното вземане по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд, че процесното вземане не е на кредитор за направени разноски по несъстоятелността, противоречи на закона. Счита, че вземането му за адвокатско възнаграждение, присъдено по реда на чл.38, ал.2 ЗЗД, в производство по иск по чл.57, ал.3 ЗБН, предявен от синдиците на несъстоятелната банка с цел попълване и управление на масата на несъстоятелността, представлява разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.54, т.3 ЗБН. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя правен въпрос „Представляват ли разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.54, т.3 от Закона за банковата несъстоятелност с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.3 от Закона за банковата несъстоятелност сумите за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, които несъстоятелната банка е осъдена да заплати с влязло в сила съдебно решение на процесуален представител на ответник по предявен от синдиците на несъстоятелната банка иск с правно основание чл.57, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност срещу бивши администратори на банката за събиране на твърдени от синдиците нейни вземания за обезщетение с цел попълване на масата на несъстоятелността?“, като поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, чрез синдиците А. Д. и К. М. оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на обжалваното решение, а ако бъде допуснато - следва да бъде оставено в сила като правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е определена поредност за удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН на процесното вземане, представляващо присъдено адвокатско възнаграждение на ищеца адвокат Л. А. по реда на чл.38, ал.2 ЗЗД, въззивният съд намира, че вземането не е за разноски в несъстоятелността по смисъла на чл.54 ЗБН. Приема за установено, че адвокатското възнаграждение е присъдено в производство по иск, предявен от синдиците на „КТБ“ АД /н/ с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, вр. чл.240 ТЗ за обезщетение за вреди, причинени от бивши администратори на банката, който макар и да не е иск за попълване на масата на несъстоятелността, уважаването му би рефлектирало върху масата, а присъдената сума би послужила за удовлетворяване на кредиторите на банката. Поради отхвърлянето на иска банката е осъдена да плати на адвокат А. – процесуален представител на ответника адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗЗД в размер от 9 430 лева. Това вземане е нововъзникнало и доколкото не е погасено на падежа, следва да бъде включено в Списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н/.

Решаващият съдебен състав намира, че поредността на удовлетворяване на процесното вземане е по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН, а не по т.3, каквото е искането на ищеца. Намира за изчерпателно изброяването на вземанията, представляващи разноски по несъстоятелността, в разпоредбата на чл.54 ЗБН, като счита, че процесното вземане не представлява разход за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността. Същото не е разход на кредитор за направени съдебни разноски и не може да бъде приравнено на направени разноски по несъстоятелността.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, тъй като е обуславящ за преценката на съда, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.

Не е налице обаче допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.

Изложените от касатора доводи са свързани със защитната му теза, че следва да бъде осигурена възможност за реално и ефективно удовлетворяване на вземане за разноски на ответник по исковете, предявени от синдиците на несъстоятелната банка за търсене на имуществена отговорност на бивши администратори, както и възможност ответниците по такива искове да ангажират качествена и професионална адвокатска помощ и да бъде осигурена реална и ефективна гаранция за добросъвестно упражняване правата на синдиците на банката по чл.57, ал.3 ЗБН.

С разпоредбата на чл.54 ЗБН законодателят е посочил изрично кои разходи представляват разноски по несъстоятелността - възнаграждението на синдика /т.1/; трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и други плащания по трудови правоотношения със служителите на несъстоятелната банка /т.2/; разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността /т.3/; възнагражденията на наетите от синдика експерти и консултанти във връзка с упражняване на правомощията му /т.4/. Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.54 ЗБН, в която са изброени точно и изчерпателно вземанията, представляващи разноски по несъстоятелността /с поредност на удовлетворяване по т.3 на чл.94, ал.1 ЗБН/, е ясна и не се нуждае от тълкуване, а относно поставения правен въпрос е формирана и съдебна практика на ВКС. С определение №67 от 15.02.2022г., ч. т.д. №1212/2021г. на ВКС, I т. о., постановено по чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.8 ЗБН. Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл.54 ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №784 от 19.12.2023г., постановено по в. т.д. №725/2023г. по описа на Апелативен съд София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.