О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3018

Гр. София, 17.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №940/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №819/16.01.2024 г. на Светла Н. П., чрез адв. Ив. С. срещу решение №1269/11.12.2023г. по в. гр. д. №1675/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено решение №1769/14.08.2023г. по гр. д. №969/2023 г. на Районен съд – Бургас и вместо това са отхвърлени предявените от Светла Н. П. срещу Л. Д. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата Светла Н. П. е собственик на поземлен имот с идентификатор [№], на адрес: [населено място], [община], област Бургаска, местност „Извън регулацията“, с площ 2 852 квадратни метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №42 от 28.12.1974г., том III, дело №883/1974г., респективно - на основание изтекла придобивна давност. Според жалбоподателката решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. Твърди, че законно е придобила правото на собственост върху процесния имот с нотариален акт за покупко-продажба от 1974г., както и нейният праводател правомерно е признат за собственик на основание давностно владение. Оспорва извода на въззивния съд, че имотът е земеделски, като твърди, че същият е с дворищен характер, въпреки, че винаги е бил извън регулационните граници на населеното място, и никога не е бил коопериран. Счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за осъществено от ответника непрекъснато, ясно и необезпокояващо владение, нито относно демонстрирано намерение за своене пред действителния собственик на имота. В изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа наличието на основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.Дали е явно и несъмнително владението, осъществено само и единствено чрез другиго, в хипотезата при която държателят не е заявил пред трети лица и пред действителния собственик, че държи имота в полза на трето лице? По така поставения въпрос касаторът поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №68/02.08.2013 г. по гр. д. №603/2012г. и решение №1222/03.11.2008г. по гр. дело №3841/2007 г. на ВКС. 2. Необходимо ли е първоначалният собственик непрекъснато да осъществява действия в имота си и да демонстрира собственически правомощия пред трети лица, за да не загуби собствеността си? По този въпрос касаторът твърди, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение №330/28.11.2011г. по гр. д. №1519/2010г. на ВКС.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по касационна жалба Л. Д. М., чрез адв. Г. К. оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване, като моли такова да не бъде допускано. Независимо от горното, излага и становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

И. С. Н. П. предявява срещу Л. Д. М. иск за признаване за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че тя е собственик на поземлен имот с идентификатор 11096.28.20 по КК на [населено място], [община], област Бургаска, находящ се адрес: [населено място], [община], област Бургаска, местност „Извън регулацията“, с площ 2 852 кв. м., на основание покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 42 от 28.12.1974г., том III, дело №883/1974г., а в условията на евентуалност -на давностно владение. Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху процесния имот на основание посочения договор за покупко-продажба, като го владее и ползва, считано от придобиването му до настоящия момент. Владението осъществявала лично и чрез трето лице – нейния баща, който с нейно съгласие и разрешение е обработвал имота, като е сеел селскостопанска продукция. Всички в селото знаели, че имотът е на ищцата, и никой не е предявявал претенции към него. В началото на 2022г. научила, че за същия имот и друго лице разполага с документ на собственост. Установила, че с решение на Поземлена комисия – [населено място], на наследниците на Ж. К. Г. – бивш жител на [населено място], били възстановени земеделски земи, сред които и нива, в местността „Извън регулация“, представляваща имот №030141 по плана за земеразделяне на селото, с площ 2.852 дка, която с последващ договор за доброволна делба от 16.07.2003г. била поставена в дял на И. С. К.. Последната, с нотариален акт №87, том II, рег. №4859, дело 236/11.08.2006г. продала имота на „Агроринг“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], което от своя страна с последваща сделка, обективирана в нотариален акт №161, том I, рег. №3644, дело №126/10.08.2016г. го продало на ответника Л. Д. М.. Ищцата счита, че ПК на [населено място] не е разполагала с правомощието да възстанови имота тъй като той никога не е бил част от ТКЗС или друго подобно образувание, както и никога не е бил одържавяван, предвид което това възстановително решение е нищожно. Твърди, че извършените последващи транслативни сделки не са годни да породят своя вещнопрехвърлитен ефект, тъй като никой не може да даде нещо, което сам той не притежава.

Чрез писмения си отговор, ответникът оспорва предявените искове, като поддържа, че имотът е със статут на земеделска земя по смисъла на чл.2, т. 1 ЗСПЗЗ. Твърди, че при влизането в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. регулационният план на [населено място] от 1938 г. не е бил в сила, имотът не е бил в регулацията на същото село и е имал статут на земеделска земя, поради което е подлежал на възстановяване по общия ред. Не оспорва, че с договор за доброволна делба от 16.08.2003г. неговата праводателка И. С. К. е получила в дял и е станала изключителен собственик на процесния имот. Предвид изложеното счита, че е придобил собствеността върху имота по възмезден начин много след възстановяването му по надлежния ред, поради което е трето добросъвестно лице, като в негова полза е изтекла придобивната давност по чл. 79 ЗС, включително и кратката 5-годишна, а освен това се ползва и от присъединяването на владението на праводателя си съгласно чл. 82 ЗС. Оспорва твърдението на ищцата, че е владяла имота непрекъснато и необезпокоявано. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че с нотариален акт №31 от 16.12.1974г., том III, дело №833/1974г. Н. Р. Х. е признат за собственик по давностно владение на два имота, единият от които е процесното празно дворно място с площ от 2406 кв. м., представляващо парцел III-141 в кв. 40 по плана на [населено място], при граници на имота: улица, Руси С. и Н. Р.. С нотариален акт №42 от 28.12.1974 г., том III, дело № 883/1974г. Н. Р. Х. е продал на дъщеря си Светла Н. Р. същото дворно място.

С решение №2557а от 16.10.1995г., на наследниците на Ж. К. Г. е възстановена и нива от 2,852 дка, трета категория, м. Извън регулацията, имот № 30141 по картата на землището, при граници: имот № 30142 – нива на Руси С. В., имот № 30143 – нива наследници на К. Х. К.; имот № 30144 – нива на К. С. В., имот № 81 – изоставена нива на КМ [населено място] – О.; имот № 1 – населено място на КМ [населено място] – Регулация.

Въззивният съд е приел за установено, че с нотариално заверен договор за доброволна делба от 16.07.2003г., процесният имот е поставен в дял на съделителката И. С. К., която с нотариален акт №87, том II, рег. № 4859, дело 236/11.08.2006г. е продала същия на „Агроринг“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], представлявано от Л. Д. М.. Дружеството, от своя страна с нотариален акт № 161, том I, рег. № 3644, дело 126/10.08.2016г. е продало процесния имот на Л. Д. М..

От заключението на СТЕ, въззивният съд е приел за установено, че в регулационният план на [населено място], изготвен през 1938г. процесният имот с планоснимачен №141 е извън регулация. Вещото лице не е намерило документи, установяващи включването на процесния имот в кооперативна организация, ТКЗС, ДЗС или други. Констатирана е идентичност между имота, описан в нотариален акт №42 от 28.12.1974г., том III, дело №883/1974г./на ищцата/ и имота, описан в нотариален акт нотариален акт № 161, т. 1, peг. 3644, дело 126 от 10.08.2016г./на ответника/.

Въззивният съд е приел, че спорният имот е земеделска земя, като липсват данни да е бил обобществяван чрез включването му в ТКЗС или друга подобна организация. Посочил е, че след като имотът не е бил отнет фактически или юридически, то спрямо него не се прилагат процедурите, свързани с възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи, предвидени в ЗСПЗЗ. Развил е съображения, че не може да бъде изведен категоричен и безспорен извод кои точно имоти, принадлежащи на Ж. К. са внесени в ТКЗС и дали спорният имот е бил един от тях. Приел е, че праводателят на ищцата Н. Х. е придобил имота по давност, поради което и с нотариалния акт от 1974г. ищцата е придобила собствеността на деривативно правно основание, а именно договор за покупко-продажба.

Във връзка със своевременно наведеното от ответника възражение за придобивна давност, след преценка на свидетелските показания, съдът е приел за установено, че имотът е обработван само в периода 2005-2007г. като липсват данни за осъществявано владение до 2011г., а в последните 12г. въобще не е обработван. Въззивният съд е изложил, че няма доказателства ищцата да се е интересувала от имота. След което е приел, с оглед показанията на св. С., че ответникът е доказал възражението си за изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като упражняваното от него владение е годно да породи правните последици на придобивната давност, тъй като същият е владял процесния имот постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Според въззивния съд владението е осъществявано чрез трето лице – св. С. е съзнавал, че имотът е на ответника и той в качеството си на собственик му е дал разрешение да го ползва, като пасе овцете си и добива сено от него. След като е преценил владението като постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно, въззивният съд е приел, че ответникът е придобил имота на основание чл. 79, ал. 2 ЗС – чрез петгодишно давностно владение, тъй като не е знаел, че придобива от несобственик, като е отбелязал, че е изтекла и десетгодишната давност /чл. 79, ал. 1 ЗС/.

При така изложеното в мотивите на обжалваното решение, че „ключово в случая е, че владението е осъществявано чрез трето лице“ се обосновава извод, че са налице основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК по първия поставен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и отговаря на изискванията за общото и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че касационно обжалване следва да бъде допуснато за преценка дали произнасянето на въззивния съд по въпроса „Дали е явно и несъмнително владението, осъществено само и единствено чрез другиго, в хипотезата при която държателят не е заявил пред трети лица и пред действителния собственик, че държи имота в полза на трето лице?“ не е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №68/02.08.2013 г. по гр. д. №603/2012г. и решение №330/28.11.2011г. по гр. дело №1519/2010г. на ВКС.

При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на държавна такса в размер на 25 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1269/11.12.2023г. по в. гр. д. №1675/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/лв., като в същия срок представи по делото доказателства за внасянето на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: ______________________

Членове:

1. ____________________

2. ____________________