Определение №1592/03.04.2024 по ч.гр.д. №953/2024 на ВКС, ГК, I г.о., докладвано от съдия Гълъбина Генчева

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1592

София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 953 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

С определение № 312/09.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2760/2023 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на М. Д. Д. срещу определение № 20002974/06.01.2021 г. по гр. д. № 62544/2018 г. на Софийски районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявените от него искове по чл.45 и чл.49 ЗЗД срещу Б., В. А., Прокуратувата на Р. Б. юрисконсулт на „К.“ АД /н./ и синдик Ц. Б. за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 24 000 лв.

Въззивният съд е приел, че според подадената от М. Д. декларация за семейно и имотно състояние той е собственик на възбранен етаж от къща в груб строеж с двор от 892 кв. м., не притежава дивиденти, влогове, МПС и дружествени дялове. Декларирано е упражняване на дейност като ЕТ, но без доходи, като единствен доход е пенсия от 177,50 лв. /с нова декларация е актуалисирано на 210 лв./; издържа се от заеми и пари от роднини. Декларира, че няма договор за управление като управител, изпълнителен директор или член на съвета на директорите с 15 изброени търговски дружества и като едноличен търговец. Съпругата му не получава доходи. Според експертно решение на ТЕЛК от 2017 г. със срок от 3 г. М. Д. е с 56 % намалена работоспособност.

Прието е, че съгласно представена по въззивното дело справка молителят е пропуснал да декларирадоходи от трудова дейност като технически секретар и юрисконсулт на ЧСИ М. Г./ /първият договор е сключен на 27.05.2015 г. и е прекратен на 04.01.2022 г., а вторият е сключен на 18.07.2016 г. и е прекратен на 04.01.2022 г. Прието е също, че липсват данни за прекратяване на трудовия договор с „К.“ Е..

След извършена справка в Търговския регистър съдът е установил, че ищецът е пропуснал да декларира участието си като управител на „Бултрейдконсулт“ Е.; на „Академия на науките и изследванията на К. Д. Д. Х.“ О., „К. Д. Д. Х.“ О., „Хелттрансконсулт“ Е.; „Л. Е. груп“ О.; „Хелтпродукт“ Е., като по аргумент от чл.137, ал.1, т.5 ТЗ дейността на управителя на търговско дружество е възмездна. Освен това жалбоподателят е пропуснал да посочи, че е член на Съвета на директорите на „Д и М Д. Капитал“, АД, което акционерно дружество е с внесен капитал от 1 000 000 лв.

Отчетено е също, че представеното експертно решение на ТЕЛК е с изтекъл срок и няма данни за продължаване на заболяването, както и данни за разходи за лечението му. Не се установява молителят да е в състояние, което да му пречи да реализира доходи, напротив, той е управител на търговски дружества, съдружник в акционерно дружество, извършва дейност като едноличен търговец и е страна по трудов договор.

Прието е, че ищецът е пропуснал да посочи притежава ли и в какъв размер средства по разплащателни сметки. Придобиването на средства от дарения, включително и от роднини, също обосновава извод за наличие на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса.

Направен е извод, че молителят притежава достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Той е в трудоспособна възраст, титулува се с различни социални и научни степени, индиция за наличие на средства във връзка с тези титли и дейност / например от продажба на изданията „Стихове, картини, размисли, цитати и теории на лорд проф.М. Д.“; „Как се узаконява чрез съд кражба на частен имот в полза на Столична община“/. За уважаването на молбата не е достатъчно заплащането на държавната такса да затруднява ищеца, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност той да я заплати. Последното не се установява по несъмнен начин, а сочи на изводи в друга насока, поради което молбата за освобождаване от внасянето на държавна такса следва да се остави без уважение.

Частна касационна жалба срещу въззиното решение е подадена от М. Д. Д..

Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е постановено от незаконен състав, тъй като съдиите М. Ш. и К. М. са си давали отводи по десетки негови дела в СРС и СГС. Това доказвало тяхната пристрастност, предубеденост и използване на служебно положение. Отделно от това счита, че определението е незаконосъобразно. Посочените в него данни извън представената декларация за имуществено и семейно състояние били неверни.

В изложението към частната касационна жалба се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като бил нарушен чл.6 ЕКПЧ относно изискването за справедлив процес от безпристрастен съд, както и Конституцията на Р. Б.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение по чл.83, ал.2 ГПК. Не е налице и пречката по чл.274, ал.4 ГПК, тъй като цената на предявения иск е над 5000 лв.

На първо място – не съществува вероятност въззивното определение да е нищожно като постановено от незаконен състав.

В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, е прието, че нищожно е това съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Тези предпоставки в случая не са налице. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд е постановено от надлежния съдебен орган, в предвидения в чл.20 ГПК тричленен състав, в който се разглеждат въззивните дела; то е в правораздавателната власт на съда, в писмена форма и подписано. Само от обстоятелството, че двама от членовете на съдебния състав са си правили отвод по други дела на М. Д., когато са правораздавали в СРС и СГС, не следва извод, че обжалваното определение е постановено от незаконен. Основанията за отвод по чл.22 ГПК се преценяват по всяко конкретно дело. По настоящото дело съдиите, постановили обжалваното определение, не са намерили основание да постановят самоотвод по чл.22, ал.2 ГПК, нито пък жалбоподателят е искал такъв отвод на някакво законно основание. Неприложима в случая е практиката на С., която разглежда и правилата за отвод и самоотвод като гаранции за независимост и безпристрастност на съда по смисъла на чл.47, ал.2 от Х. на основните права на ЕС, тъй като в случая няма данни за извършено от съда нарушение на чл.22 ГПК.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.

Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл.280, ал.1, т.2, предл.2 ГПК (в редакция съгласно § 74 ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г). Съгласно задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, въпросът в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, а в представеното изложение не е формулиран никакъв въпрос. Касаторът следва да обоснове и посоченото основание по чл.280, т.2 ГПК. Тези изисквания в случая не са изпълнени. Дори да се приеме, че се поставя въпрос за правото на справедлив процес от безпристрастен съд, то произнасянето на въззивния състав по въпроса за освобождаването от държавна такса на ищеца, при положение че двама от членовете на състава са си правили отводи по други дела на същата страна, не може да се възприеме като противоречащо на практиката по чл.47 ХОПЕС и чл.6, § 1 ЕКПЧ.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 312/09.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2760/2023 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Маргарита Соколова - председател
  • Гълъбина Генчева - докладчик
  • Светлана Калинова - член
Дело: 953/2024
Вид дело: Касационно частно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...