О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1736

гр. София, 21.06.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 497/2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. Б., чрез процесуален представител, против Решение № 1054 от 31.07.2023 г. по в. гр. д. № 253/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е било потвърдено Решение № 262793 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 14315/2018 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която предявеният от настоящия касатор против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над присъдените 55 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. – частичен от 300 000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, които според касатора са обосновали изводите на въззивният съд и които са решение от него в противоречие с практиката на ВС и ВКС:

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени...