О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2699/30.05.2024 г.

гр. София

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

пРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

изслуша докладваното от съдията В. Р. гр. дело № 998/2024 год. по описа на ВКС

Обжалвано е решение от 05.12.2023г. по гр. д.№375/2023г. на ОС Монтана относно режима на лични отношения на бащата с непълнолетните деца, издръжката им и ползването на семейното жилище.

Жалбоподателят –Т. В. Г., като майка и законен представител на Л. Р. Г. и В. Р. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът Р. Л. Г., не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е определил режим на лични отношения на бащата Р. Л. Г. с децата Л. Р. Г., [дата на раждане] и В. Р. Г., [дата на раждане] както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. на съботата до 17:00 ч. на неделята с преспиване, като бащата следва да взема децата от адреса по местоживеене на майката и да ги връща на същия адрес, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, в частта, в която на основание чл. 143, ал. 2 от СК бащата Р. Л. Г. е осъден да заплаща на своите деца Л. Р. Г. и В. Р. Г., чрез тяхната майка и законен представител Т. В. Г., месечна издръжка в размер 195,00 лв. за всяко от тях, считано от 27.01.2023 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 250,00 лв, за детето Л. Р. Г. и 270,00 лв. за детето В. Р. Г., както и в частта, в която на основание чл. 56 от СК е отхвърлено искането за предоставяне на ползването на семейното жилище на Т. В. Г..

Настоящият състав намира, че на основание чл.280, ал.3, т. 2, изр.1, пр.1 и 2 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта й относно произнасянето по издръжката и по отношение ползването на семейното жилище.

Установено е по делото, че страните са били в брачно правоотношение от 15.08.2010 г., видно от оригинал на удостоверение за сключен граждански брак, издадено от [община] , както и че ответникът е баща на ненавършилите пълнолетие деца В. Р. Г. и Л. Р. Г., родени по време на брака му с ищцата видно от заверен препис на удостоверение за раждането на детето В. от заверен препис на удостоверение зараждането на детето Л..

Прието е за установено, че страните са във фактическа раздяла от декември 2022 г., до който момент те са живели заедно с бабата на бащата, в жилище общинска собственост, предоставено на последната за ползване въз основа на договор за наем, а след раздялата децата са останали да живеят със своята майка Т. Г. в жилище собственост на нейните родители.

По отношение на режима на лични отношения на бащата с децата съдът е изложил съображения, за това, че с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставя най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценна връзка между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, тъй като общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда.

Въззивният съд е взел предвид, че между родителите е имало дело по реда на ЗЗДН по което е установено, че на 30.01.2023 г., към 10:11часа е осъществен акт на психическо насилие, изразяващо се в отправени заплахи, упражнено по телефона от мъжа спрямо жената, по време през което тя е била на работа и децата не са присъствали, когато той е извършен. Прието е, че между родителите има неразбирателства и разногласия, но такива не са възниквали между бащата и децата, нито са представени доказателства за упражнявано насилие върху тях от негова страна. Съдът е посочил, че нито от изисканото дело за домашно насилие, нито от бракоразводното такова, се установяват действия на агресия от бащата спрямо децата, а от анализа на доказателствата може да бъде направен извод, че единствено присъствието на майката предизвиква агресия в бащата, който става словесно агресивен към нея.

Прието е за установено, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че бащата по някакъв начин застрашавал здравето и личността на децата. Прието е, че детето Л. е получавало паник атаки възникнали в резултат на раздялата между родителите, а не като последица от упражнено спрямо нея насилие от страна на бащата, а с детето В. е проведен разговор от социален работник, в който то изразява съчувствие към баща си, който към този момент се е намирал в пенитенциарно заведение.

Съдът е посочил, че в случая макар бащата да е осъждан многократно, видно от приложена по делото справка за съдимост за престъпления против собствеността и такива по транспорта и тези данни несъмнено да създават негативен облик на неговата личност, то трябва да се отбележи, че всяко от децата има нужда от системен контакт с двамата си родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. И неговата връзка с тях трябва да бъде запазена, за да им се осигури пълноценно развитие при присъствието и на двамата родители в техния живот. Посочено е, че на бащата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с двете деца, за да не се прекъсват биологичната, емоционалната и социалната връзка и отношенията на доверие между родител и дете, тъй като контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на всяко от децата. Взет е предвид и факта, че той настойчиво изразява желание да вижда децата съобразно постановения с привременен режим, интересува се от тях и не желае да прекъсва емоционалната си връзка с тях. Констатирано е от изложеното в Социалния доклад, че той се обажда често на децата по телефона, а при възможност от неговата страна осъществява и срещи с тях, като постановяването на ограничен режим на контакт е оправдано в случаите, при които съществува проблем в общуването между детето и родителя, на когото е определен режим на лични отношения, какъвто не е настоящият случай.

Изложени са съображения за това, че е нормално децата да са привързани повече към своята майка, с която живеят и която полага непрекъснати грижи за тях, но определянето на подходящ режим на лични отношения с бащата, ще доведе до сближаването им и укрепването на връзката помежду им, от която те имат нужда видно и от изложеното в социалния доклад. Съдът е счел че за да се осигури нормален контакт на бащата с децата, следва да определи стандартен режим на лични отношения, с преспиване, който да спомогне за изграждане на връзка на доверие между тях, а именно-всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. на съботния ден до 17:00 ч. на неделния ден, с преспиване и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е отговорено на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и да посочи защо приема едни доводи, а други не, както и относно задължението на съда при преценката за това какъв да е режима на лични отношения на родителя с децата, издръжката и семейното жилище да събира и служебно доказателства в подкрепа на правно релевантните факти. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и се позовава на практика на ВКС в постановени решения по чл.290 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите относими към задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства свързани с режима на лични отношения на родителя с непълнолетните му деца, тъй като преценката за интереса на децата се прави съобразно ангажираните по делото доказателства . Въззивният съд в случая е аргументирал извода за това какъв режим на лични контакти следва да бъде определен на бащата с децата с оглед защита на най-добрия техен интерес. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г., ІV г. о. на ВКС и решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ІV г. о на ВКС, в които е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, от данните по делото въззивният съд е определил подробно режима на лични отношения на бащата с децата, съобразявайки се с интереса на последните.

Предвид изложените съображения, съдътО п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.12.2023г. по гр. д.№375/2023г. на ОС Монтана в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата с непълнолетните деца.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. В. Г., като майка и законен представител на Л. Р. Г. и В. Р. Г. срещу решение от 05.12.2023г. по гр. д.№375/2023г. на ОС Монтана в частта му относно определената издръжка, която бащата следва да заплаща на непълнолетните си деца и относно ползването на семейното жилище.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, в седмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: