8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2567
гр. София, 25.08.2025 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 2286 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Н., представляван от адв. Г. Б., срещу решение № 128 от 11.06.2024г. по т. д. № 87/2024г. на Апелативен съд В. Т. с което е потвърдено решение № 483 от 22.12.2023г. по гр. д. № 492/2021г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени при настъпило на 20.05.2017г. ПТП, за разликата над 180 000 лева до 300 000 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните правила и утвърдената съдебна практика. Сочи, че в нарушение на чл.195 вр. чл.154 ГПК и въпреки наличието на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд не е допуснал поисканата съдебнопсихологична експертиза, която е допустимо, относимо и необходимо доказателствено средство за установяване на търпените от касатора неимуществени вреди. Поддържа, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил всички релевантни обстоятелства, относими към възприетите в съдебната практика критерии за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД, като е присъдил занижено по размер спрямо действително претърпените вреди обезщетение. Твърди, че при определяне на този размер въззивният съд е посочил, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Сочи, че макар първоинстанционният съд да не е приел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и жалби от ответника и третото лице-помагач не са депозирани, въззивният съд в действителност приема, че ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието, което е недопустимо. В тази връзка намира, че въззивният съд неправилно и в противоречие с материалния закон е смесил института на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД и института на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице по чл.51, ал.2 ЗЗД, като е обединил критериите на двете правни норми и така е определил справедливо според него обезщетение, въпреки че в решението изрично приема, че няма съпричиняване на вредоносния резултат, т. е. е въвел съпричиняването като един от критериите, имащи значение за определяне на справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:
1. Следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968г. и да обсъди и анализира конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението за справедливост? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с ППВС № 6/1968г., решение № 99 от 08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011г. по т. д. № 157/2011г. на ВКС, I т. о.
2. Дали наличието или не на принос на пострадалия за настъпване на ПТП и по-точно, ако пострадалият е можел да предотврати част от вредоносните последици, следва да се отчита сред критериите по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968г.? Касаторът намира, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с ППВС № 6/1968г.
3. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968г., и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията – обезценяването на лева и нарастването на цените? Твърди се произнасяне по въпроса в противоречие с решение № 99 от 08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на ВКС, II т. о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II т. о.
Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение по изложените в касационната жалба съображения.
О. Г. фонд, представляван от юрисконсулт К. Я., представя отговор след предвидения в чл.287, ал.1 ГПК срок, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол и излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице-помагач Н. О. Н. не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 180 000 лева до 300 000 лева, е взел предвид приетото от първата инстанция /с оглед липсата на обжалване на решението й в осъдителната част/, че е налице виновно нарушаване на правилата за движение от водача на колесния трактор - въпреки че e действал правилно и съгласно изискванията за безопасност на движението, той се е движел в тесен участък от пътя, без да изпълни задълженията си по чл. 10 от Наредба № 11/03.07.2001г. Посочил е, че първоинстанционният съд е счел възражението за съпричиняване от страна на пострадалия за неоснователно, тъй като не е установено по несъмнен начин той да е допринесъл с поведението си за настъпилия вредоносен резултат - движел се е възможно най-вдясно на платното за движение, намалил е скоростта, когато е възприел движещия се срещу него трактор, и не е бил в състояние да напусне пътното платно вдясно по посоката си на движение поради гъстата растителност в този участък от пътя, както и наличието на дупка в участъка на инцидента. Взел е предвид, че е отречено да е налице случайно събитие, защото процесният трактор не е бил обезопасен предвид поставения допълнително подравнител, съприкосновението с който именно е предизвикало ПТП.
Въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди - показанията на свидетеля И. Н., негова майка, която свидетелства, че за 7 дни синът й претърпял 5-6 операции, докато успеят да зашият раните, а болките му били ужасни; след престоя в болницата бил на легло, правела му превръзки, на моменти раната прокървявала, необходимо било пълното му обслужване, тъй като не можел да отиде до тоалетна с две патерици; ръцете му се втвърдили, мишниците го болели от патериците, но само с тях можел да се придвижва; през лятото раната се влошила и през м. септември последвало постъпване в болница за реампутация - отново операция, болки и системи; поставената протеза била тежка, пострадалият замятал целия си крак, ако имал коляно щял по - лесно да се придвижва; получил усложнение – коксартроза и всеки месец трябвало да ходи на преглед в кабинета в хирургията, за да му се издава болничен, а не можел да шофира; през цялото това време синът й бил с болки, изпаднал в депресия, не искал да разговаря с никого, напълно се отчаял; загубил си работата, опитал два пъти на друга работа, все пак бил на бюро, на компютър, но напускал, защото не можел да се справи; изпитвал угризения, че е в тежест на близките си, не можел да помага на родителите си; преди инцидента бил млад човек, който много обичал да спортува колоездене, участвал в обиколката на България с колела, а сега не можел да върви, придвижвал се само по равно, ако няма плочки, ръбчета или някакъв праг. Обсъдил е и показанията на свидетелите В. Я. и М. Р., на които пострадалият се обадил веднага след настъпване на инцидента и които описват обстановката на мястото на произшествието.
Въззивният съд е посочил, че при определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди първоинстанционният съд е отчел всички факти и обстоятелства, установяващи претърпените от ищеца болки и страдания - вида на увреждането, довело до ампутацията на долен ляв крайник на ниво долна половина на бедрото, частично изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става и левостранна коксартроза с намален обем на движенията в лява тазобедрена става, интензивните болки и страдания при настъпване на увреждането и през време на провеждане на оперативните лечения, продължаващите такива и през останалата част от възстановителния период, а някои от тях като фантомните болки и за цял живот, намаления обем на движение въпреки поставената протеза, дългият период на възстановяване, неблагоприятната прогноза - невъзможност за пълно възстановяване, психологическите неудобства от преживяното и необходимостта от ежедневно обгрижване, което ще продължи през целия живот на ищеца, както и младата му възраст. Намерил е, че първата инстанция правилно е определила размера на обезщетението съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвид установените обективни факти и общото ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието - 20.05.2017г., който адекватно репарира действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да води до неговото неоснователно обогатяване за сметка на ответника Гаранционен фонд. Изтъкнал е, че към момента на произшествието ищецът е бил на 39 г., живеел е с родителите си в къща в [населено място]. Приел е за установено, че при настъпилото ПТП е получил следните увреждания: тежко открито многофрагментно счупване на лява голямопищялна кост и лява бедрена кост с размачкване на меките тъкани, наложило ампутация на левия долен крайник на ниво долна трета на бедрото; разкъсно - контузна рана на лява подбедрица; охлузване на дясна лакътна става; охлузване на предкитково - фалангеалната става на първи пръст на лявата ръка; охлузвания в дясна хълбочна област; охлузвания на дясна подбедрица; посткръвозагубна анемия, наложила кръвопреливане; контрактура на лява тазобедрена става; гангрена на дясно бедро в областта на ампутационния чукан, наложила некректомии и реампутация. Взел е предвид установените от вещото лице при извършен личен преглед и рентгеново изследване данни за наличие на получено от пострадалия увреждане - частично изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става, което също е възможно да е получено при процесното ПТП. Съобразил е трайните последици за здравословното състояние на ищеца, изразяващи се в ампутацията на долен ляв крайник на ниво долна половина на бедрото; частично изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става; левостранна коксартроза с намален обем на движенията в лява тазобедрена става. Намерил е за установено, че при посочените увреждания болките са били най-силни непосредствено след получаването им и са продължили със значителен интензитет до изпадане в безсъзнание или прилагане на анестезия, като болки със значителен интензитет е имало и в периодите след оперативните интервенции, които могли да се повлияят в различна степен от медикаментозното лечение. Взел е предвид, че са налице настъпили усложнения в състоянието на пострадалия по време и след възстановителният период - в резултат от неправилното натоварване на лявата тазобедрена става поради неправилната походка, свързана с ампутацията на ляв долен крайник, ищецът е развил левостранна коксартроза; за период от около 8 месеца е имал болки в ампутационния чукан, а в процеса на адаптация към протезата болките били със значителен интензитет; наблюдавани са и т. нар. „фантомни болки“- болки или неприятни усещания с различен характер в липсващата част на крайника, по-силни през първите месеци след ампутацията и продължавали различен период от време, дори и за цял живот. Взел е предвид, че на пострадалия са проведени общо 6 оперативни интервенции, като ампутацията на левия долен крайник била извършена по спешност при първата интервенция, а възстановяването на оперативните рани и оформянето на ампутационен чукан, подходящ за протезиране, продължило около 8 месеца - през м. януари 2018г. крайникът е бил протезиран, след което били необходими още около 6 месеца за адаптация към протезата. Посочил е, че протезата е възстановила възможността за самостоятелно ходене, но не може да се използва при тоалет или специфични ежедневни дейности, а поради конструктивно несъвършенство на протезата пострадалият губел равновесие и падал от собствен ръст, получавал болки при продължително ходене или стоене/седене в една поза, което възпрепятствало извършването на определени дейности.
Въззивният съд е изложил съображения, че за да отговаря на принципа на справедливостта, обезщетението се определя към момента на увреждането /настъпването на деликта/, което в случая е 20.05.2017г., при съобразяване със социално - икономическите условия на живот в страната към 2017г. /минимална работна заплата за страната 460 лева/. Приел е, че е необходимо да се вземе предвид и начина на настъпване на произшествието, както и че пострадалият е имал време, възможност и задължение при възприемане на опасността да намали още скоростта си на движение или да спре, за да пропусне насрещно движещия трактор с брана, който за разлика от колоездача е по-трудно маневрен и бавен - дори след излизане на трактора извън пътното платно на 2,30 метра, когато се намира в средата на левия за него завой, задната част на прикачения инвентар /подравнителя/ все още е била над пътното платно, тъй като са необходими повече от 15 метра за пълно излизане на трактора с прикачения инвентар от габаритите на пътното платно /заключението на в. л./. Преценил е като обстоятелство, което е от значение, и посоченото от вещото лице - лекар в съдебно заседание пред първата инстанция, че ищецът не е останал във физиотерапевтично отделение с цел облекчаване на симптомите, свързани с ампутацията на крайника, а е отказал, което е довело до липсата на такова облекчаване към него момент - бил е там един ден и по негово желание напуснал отделението.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е съобразил с размерите на обезщетенията, определени в посочената от него съдебна практика, като е изложил съображения, че предвид спецификата на съдържанието на неимуществените вреди при едно и също или приблизително по характер увреждане може да има разлика в размера на обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата от значение за определяне на справедливо обезщетение.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираните от касатора въпроси се отнасят до приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и дали наличието или не на принос на пострадалия за настъпване на ПТП следва да се отчита сред критериите по чл.52 ЗЗД. Тези въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика - Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г., ТК, ІІ т. о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т. д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т. о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т. д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., съгласно която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съгласно решение № 183/25.02.2016 г. по т. д. № 2805/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 345 от 11.06.2024г. по гр. д. № 3497/2023г. на ВКС, IV г. о. при обжалване на решението в отхвърлителната му част от ищеца поради неправилно прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, въззивният съд е ограничен от оплакванията във въззивната жалба и относимите към тях възражения на ответника, релевирани своевременно в отговора на исковата молба и поддържани в отговора на въззивната жалба. Възражението на ответника за недължимост на част от претендираното обезщетение поради принос на пострадалия за собственото си увреждане представлява правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото застрахователно обезщетение. Въззивното производство, образувано по въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в частта, с която частично е отхвърлен искът по чл. 432 КЗ, поддържа висящността на процеса относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, поради което въззивният съд е длъжен да разгледа своевременно направеното от ответника - въззиваем в отговора на исковата молба и поддържано в отговора на въззивната жалба възражение за принос на пострадалото лице за собственото си увреждане, независимо, че решението не е обжалвано в осъдителната му част от ответника. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е от значение за размера на застрахователното обезщетение предвид разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Поради това във въззивното производство, образувано по жалба на ищеца, въззивният съд е длъжен да обсъди възражението за съпричиняване, ако в отговора на въззивната жалба ответникът се позовава на него и то е релевирано в първоинстанционното производство в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, тъй като по отношение на него не е формирана сила на пресъдено нещо. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение, намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствието му с практиката на ВКС по правния въпрос относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и дали наличието или не на принос на пострадалия за настъпване на ПТП следва да се отчита сред критериите по чл.52 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване по посочения въпрос изключва необходимостта от обсъждане на твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от ищеца част.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК с определение № 603 от 01.02.2021г. по гр. д. № 492/2021г. на Окръжен съд Русе.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 11.06.2024г. по т. д. № 87/2024г. на Апелативен съд В. Т. с което е потвърдено решение № 483 от 22.12.2023г. по гр. д. № 492/2021г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Й. Н. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени при настъпило на 20.05.2017г. ПТП, за разликата над 180 000 лева до 300 000 лева.
Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: