№ 2189

гр. София, 07.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Орешарова ч. гр. д. № 1017 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. В. П., чрез адв. М. К., срещу определение № 134 от 11.01.2024 г. по възз. ч. гр. д. № 54/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 14778 от 13.12.2023 г., постановено по гр. д. № 14581/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото, в частта по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника Д. Г. Г. да заплаща на ищцата И. В. П. сума от по 160лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от възможността да ползва собствения й ПИ, подробно описан за времето от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното приключване на съдебното производство.

Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се неговата отмяна.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК:

1. Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане и решаване на въпроса за допустимостта на предявен акцесорен иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД да изходи от твърдените по спора факти и от неоснователните действия на ответника по ревандикация по главния иск да ползва процесния имот без правно основание, като елементи от фактическия състав на иска и въз основа на тях да...