О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1355

София, 21.03.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1031 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 548/22.01.2024 г., подадена от Х. Т. А., чрез процесуалния представител адв. М., против определение № 21 от 15.01.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 18/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено определение № 614 от 06.12.2023 г. по гр. д. № 327/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик и е постановено Х. Т. А. да заплати на В. Д. К., Б. А. П. и А. Б. П. разноски по делото в размер на 2400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска отмяната му.

Жалбоподателят се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по жалбата В. Д. К., Б. А. П. и А. Б. П., подаден чрез процесуалния представител адв. М., в който поддържа, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на определението, както и че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Производството по гр. д. № 327/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик е образувано по предявени от Х. Т. А. против В. Д. К., Б. А. П. и А. Б. П. искове по чл. 66, ал 5 СК. С решение № 378 от 13.11.2023 г. по гр. д. № 327/2023 г. Окръжен съд - Пазарджик е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че Б. А. П. е биологичен баща на детето А. Б. П., родено на 04.03.2023 г. от ответницата В. Д. К.. С решението съдът е присъдил на ответниците разноски за адвокат в размер на 1200 лв. С определение № 614 от 06.12.2023 г. по гр. д. № 327/2023 г. Окръжен съд - Пазарджик е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на ответниците за присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки от тях по 1200 лв., съгласно представени три отделни договори за правна помощ и съдействие с адвокат М. по съобразения, че при присъждането им би се стигнало до неоснователно обогатяване. Посочено е, че и трите отговора на исковата молба на ответниците са изготвени от адвокат М. и по същество са концентрирани върху релевантния за делото факт, че биологичен баща на детето не е ищецът, а ответникът Б. П., респ. макар и подадени като три отделни отговора /всеки по 1 страница/, както и близката, почти идентична структура изключва възможността на същия адвокат и за същия труд да бъдат определени три отделни възнаграждения.

С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е приел, че изводът да окръжния съд за недължимост на пълния размер на направените от ответниците разноски за адвокат е неправилен. Отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е специална извъндоговорна облигационна отговорност, която има за цел да възстанови на спечелилата спора страна направените от нея разноски по делото. Както е прието в ТР от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС подлежат на възстановяване реално направените разноски – ако в договора за правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждението е платено в брой, вписването има характера на разписка. Всяка страна в исковото производство има право да бъде защищавана от адвокат срещу възнаграждение /чл. 36, ал. 1 ЗЗД/, което следва да му бъде възстановено при спечелване на делото /чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК/. Отговорността за разноски е безусловна, като може да бъде ограничена само при прекомерност на възнаграждението /чл. 78, ал. 5 ГПК/. При няколко ответници, както е в случая, дори и при идентичност на правната им позиция, всеки има право на самостоятелна правна защита, като извън преценката на съда е въпросът дали тя е била необходима, характера на защитата /идентична ли е или предполага предприемането на различни по естеството си правни действия за всеки от тях/ и начина на нейното осъществяване – по силата на общ договор за правна защита или отделни договори с всяка от страните. От значение е единствено фактът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което по силата на закона подлежи на възстановяване от противната страна.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В приложеното към частната касационна жалба изложение жалбоподателят се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следния правен въпрос: „При процесуално представителство на няколко страни по делото, колко адвокатски възнаграждения се дължат на процесуалния им представител – адвокат?“. Сочи противоречие по въпроса с практика на ВКС – определение № 50115 от 18.04.2023 по гр. д. № 989/2022 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 50195 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 3148/2022 г. на ВКС, III г. о., както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатия от частния жалбоподател въпрос, който е неточно формулиран. Цитираните в изложението към частната касационна жалба определение № 50115 от 18.04.2023 по гр. д. № 989/2022 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 50195 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 3148/2022 г. на ВКС, III г. о., двете постановени по реда на чл. 248 ГПК, са във връзка с претендирано възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., когато възнаграждението не е предварително заплатено от страната на адвоката, а се определя от съда съобразно изхода на спора и следователно са неотносими. Не се разкрива и наличието на специалното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормата която регламентира отговорността за разноските е ясна и безпротиворечива. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата визира присъждането на разноски – възнаграждение за един адвокат, ако страната е имала такъв, има предвид осъществената защита в рамките на едно производство, пред съответната съдебна инстанция, което следва да се присъди от съда при наличие на предвидените в закона изисквания за дължими разноски, с постановяване на решението си / виж т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Възнаграждението подлежи на намаляване до предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение минимум, при заявено от насрещната страна възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и при съобразяване осъществената от адвоката защита по делото. Да се приеме, че на ответниците следва да се присъди едно общо възнаграждение при положение, че същите са представлявани разделно – макар и чрез един и същи адвокат са подали отделни отговори на исковата молба, означава да се постанови несъвместим с процесуалния закон резултат. Обстоятелството, че страните са имали едно и също процесуално качество и са се защитавали срещу едни и същи искове, не може да обоснове различен извод. Предвид изложеното, не е налице основание за допускане на касационното обжалване на определението.

В настоящото производство на ответниците по частната жалба не следва да се присъждат поисканите разноски. Производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21 от 15.01.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 18/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: