1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3631

София, 17.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4084 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на И. А. И., представляван от адв. К. Р., против въззивно решение № 207 от 30 май 2023 г., постановено по в. гр. д. № 537/2022 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, с което е потвърдено решение № 556 от 21 юли 2022 г., постановено по гр. д. № 14/2022 г. по описа на Районен съд Кюстендил в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът на И. А. И. против „Кюстендилска вода“ ЕООД за заплащане на сумата от 7923,62 лева (решението на първонстанционния съд е обжалвано в отхвърлителната му част само за сумата от 2299,81 лева), представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие на незаконосъобразно прекратяване на договор за възлагане на управление, и представляваща разлика между възнаграждението, което И. като управител би получил за времето от и включително деня на прекратяване на договора – 27.10.2021 г., до и включително 31.12.2021 г. от една страна и определеното му обезщетение за безработица, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на предявяване на иска.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че не са обсъдени доказателствата и доводите, свързани с тях, относно третирането на спорното правоотношение от нормите на Закона за публичните предприятия (ЗПП) и правилника за приложенията му, и по-специално относно правомощията на изпълнителния директор на „Български ВиК холдинг“ ЕАД; наред с това въззивният съд само е маркирал други доводите във връзка с приложението на чл. 24 ЗПП, без да изложи съображения във връзка с тълкуването на тази правна норма в контекста на наведените от касатора оплаквания. Поддържа се, че общото правило на чл. 287 ЗЗД не урежда всички хипотези на прекратяване на договор за поръчка чрез конкретното им посочване, а препраща посредством израза си „освен по други причини, посочени в закона“, към други нормативни актове, а именно ЗПП и правилника за приложението му; нормата на чл. 24 ЗПП урежда хипотезите, при които договорът за управление може да бъде прекратен от възложителя на поръчката, като изложеното от касатора, че липсва правна възможност договорът да бъде прекратен от холдинга, е било „преодоляно“ от въззивния съд с банкетната формула, че този законов текст уреждал изчерпателно хипотезите, в които учредителят на мандата може да го оттегли. Формула, която при наличието на съответните предпоставки би обосновала извод за липса на изчерпателност на чл. 24 ЗПП има, но това се отнася до разпоредбата на ал. 2 от този текст; по делото обаче нито този текст на закона, нито конкретно неизпълнение се сочат като причина/основание за прекратяване на договора за управление. Сочи се още, че общият закон (ЗЗД) се явява приложим, доколкото специалният (ЗПП) не съдържа уредба по даден въпрос, но в случая такава уредба се съдържа в специалния закон. Развити са и съображения, че е неотносим, а и необоснован изводът, че при прекратяване на договор за поръчка, към който вид спадал и процесният такъв, възнаграждение не се дължало поради липсата на насрещна престация, т. е. управление на дадено публично предприятие; уточнено е, че в случая не се претендира възнаграждение, а обезщетение. Относно материалната незаконосъобразност на решението, се сочи, че е нарушен материалният закон като са приложени неправилно както чл. 287 ЗЗД, така и (при това главно) чл. 24, ал. 1 ЗПП, а също и чл. 27, вр. чл. 26, ал. 2 ППЗПП, съответно вр. чл. 13 и чл. 15 ЗПП - прекратяването на договора за управление от лице (изпълнителният директор на ВиК Холдинг ЕАД), което няма материално-правната компетентност да прекратява такива договори. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Ответникът “Кюстендилска вода“ ЕООД не представя отговор на касационната жалба.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от И. И. срещу „Кюстендилска вода“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД, за сумата 7923,62 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на сключения между Българската държава и ищеца под № РД-02-16ф-13/23.09.2020 г., с действие от 21.09.2020 г., договор за управление на „Кюстендилска вода“ ЕООД, представляваща разлика между възнаграждението като управител, което И. би получил за времето от и включително деня на прекратяване на договора - 27.10.2021 г., до и включително 31.12.2021 г., от една страна и определеното му обезщетение за безработица в течение на същия времеви период, ведно и със законната лихва за забава върху главницата. Решението се обжалва само в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение в размер на 2299,81 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска; в останалата част за разликата над 2299,81 лева до 7923,62 лева решението е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е счел, че решението в обжалваната част е правилно, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите, изложени от Районен съд Кюстендил, обосноваващи извод за неоснователност на предявения иск. Отделно от това и във връзка с възраженията във въззивната жалба е приел, че в случая става дума за възнаграждение за извършена работа по договор за поръчка след оттегляне на поръчката; възнаграждение след оттегляне на поръчката не се дължи – използва се понятието “възнаграждение“, а такова се дължи за извършена работа; след оттеглянето на поръчката липсва престация от страна на довереника, за която би се дължало възнаграждение. Обезщетение, съизмеримо с възнаграждението, не се дължи, тъй като при оттеглянето не е налице хипотезата на неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съдът е намерил, че в разпоредбата на чл. 24 ЗПП не са изброени изчерпателно всички случаи, при които договор за управление може да бъде прекратен; разпоредбата на чл. 287 ЗЗД е обща и съгласно нея винаги може да бъде прекратен мандатен договор при оттегляне. Развити са доводи, че след прекратяване на договора за управление отпада основанието за заплащане на уговореното месечно възнаграждение от страна на доверителя. В договора за управление липсват уговорки, според които при предсрочно прекратяване доверителят дължи обезщетение за оставащия срок на договора, като от граматическото и логическо тълкуване на клаузите му не може да се изведе подобно задължение за заплащане на обезщетение. Други доказателства за уговорено обезщетение при прекратяване на процесния договор преди изтичане на срока му не са представени по делото.

К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди наведените от страна в процеса доводи във връзка с въпрос от значение за правилното решаване на дадено дело, както и доказателствата, събрани за установяване на съответните обстоятелства, като изложи ясни и аргументирани мотиви, отразяващи неговите изводи по този въпрос. Касационното обжалване се допуска, за да се провери твърдението за противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с тълкуването, сторено от ВКС в решение № 63 по гр. д. № 2296/2018 г., ІІ г. о., решение № 27 по гр. д. № 2821/2019 г., ІІІ г. о., решение № 60089 по т. д. № 934/2020 г., І т. о. Въпросът за съотношението между чл. 287 ЗЗД и чл. 24, ал. 1 ЗПП ще се разгледа като довод за неправилност на решението.

За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 46 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 207 от 30 май 2023 г., постановено по в. гр. д. № 537/2022 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил.

УКАЗВА на И. И. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за преведена по сметка на ВКС държавна такса от 46 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

След представянето на доказателство за заплатена държавна такса за касационното обжалване делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: