Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Т, представлявана от кмета на общината д-р Д. Д., срещу решение № 60 от 28.02.2017 г., постановено по административно дело № 469 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на О. Т против уведомление за верифицирани суми, обективирано в писмо с изх. № 08-00-958 от 28.04.2016 г. на Главния директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ (ГД „ОПОС“), в частта с която е определена сума на неверифицираните разходи от 2 456 787,85 лв. съгласно сключения договор глава IX „Неизпълнение и отговорност“ и по-специално на чл. 48.

В жалбата се сочи, че решението на съда е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдържа противоречиви, неясни и непълни мотиви, обусловили необосновани и погрешни прави изводи. Касаторът не споделя извода на съда, че макар и срокът за изпълнение на договора да е бил уговорен в работни дни, то това условие не може механично да се пренесе върху срока за забава, който при липса на изрична уговорка следва да се брои в календарни дни. Посочва, че е неправилен и изводът на съда, че е налице грубо нарушение на чл. 41, ал. 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП отм. , тъй като в договора не е пресъздадено точно предложението на [фирма], че ще изпълни за 351 работни дни, но не по-късно от 01.05.2014 г., тъй като техническото предложение за изпълнение на поръчката на участника, определен за изпълнител, представлява неразделна част от договора за възлагане на обществена поръчка. Счита, че дължимата от изпълнителя [фирма] неустойка следва да се определи по реда на чл. 48, изречение трето от Договор № Д-ОП-42/20.12.2012 г., по отношение само на част от лотовете на договора, а не по отношение на...