Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на председателя на Патентно ведомство против решение №1982 от 24.03.2017 г., постановено по адм. д. № 8821/2016 год. по описа на Административен съд София град, с която е отменено решение № 100/27.05.2016г. на Председателя на Патентно ведомство и ведомството е осъдено да заплати на [фирма] сума в размер на 1480 лева – съдебни разноски.

Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства, изградил е правните си изводи без да анализира всички доказателства, да съобрази изложеното от административния орган, твърденията на страните и изискванията на чл.29, ал.1 от ЗПД (ЗАКОН ЗЗД ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН) (ЗПД). Неправилен е изводът на съда, че административният орган е следвало да изследва дали заявителя има правен интерес от подаване на искането за заличаване на дизайните. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпила касационна жалба и от [фирма], подадена чрез процесуалния представител на дружеството. Излагат се съображения за неправилност на решението поради необоснованост и като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е взел под внимание изявлението на вещото лице, направено в съдебно заседание, че свободата на дизайнера не е ограничена в капачките. Неправилно е прието, че разгласяването, направено от [фирма] за дизайните от серия „А.“ е извършено в периода от 14.04.2010г. до 14.04.2011г., а оттам и че в случая е налице хипотезата на чл.14 ЗПД. Неправилен е и изводът на съда, че заявителят следва да доказва правен интерес при подаване на заявка за заличаване на дизайн. В противоречие с материалния закон съдът е приел, че за да се заличи един дизайн е...