Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. М. Т., [населено място], [улица] срещу Решение №2839 от 25.04.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №7647/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Т. срещу Решение №119 от 30.04.2015 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б, с което е отхвърлено искането му за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров № [номер] , мотокар, собственост на [фирма]. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Т. М. Т., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приложил чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗПД (ЗАКОН ЗЗД ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН) (ЗПрД) като не е ценил правилно доказателствата по делото. Не е отчел безспорно доказаното по делото производство на мотокар с висока проходимост, модел [модел], от [фирма] още през 2010 г., чието създаване е възложено на Т. М. Т. в качеството му на търговски директор на дружеството. Не е отчел, че мотокари [модел] са били търгувани много повече от 12 месеца преди датата на заявяване на промишлен дизайн № [номер] . С оглед на това промишлен дизайн регистров № [номер]

не е нов и не е оригинален. Тези обстоятелства сочи, че са потвърдени от Решение №163 от 14.05.2014 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е заличен промишлен дизайн регистров № [номер]

. Съдът не обсъдил и доказателството, установяващо известност на мотокар [модел], който е идентичен с регистрирания.

Прави анализ на заключението на приетата по делото експертиза и сочи, че вещото лице е некомпетентно и заинтересовано. Вещото лице некомпетентно не отчело, че информирания потребител е заблуден и счита визията на двата процесни дизайна за идентични. Доказани обстоятелства, за които липсват мотиви в съдебното решение, са фактите свързани с Международния технически панаир в [населено място] и щанда на [фирма].

Съдът не отчел, че за приложимостта на чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД е важно и по делото е доказано, че мотокара [модел] е разработен с авторски труд на Т. М. Т. още през февруари 2010 г. в хипотезата на чл. 41, ал. 1 от ЗАПСП (ЗАКОН ЗЗД АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА) (ЗАПСП).

Сочи, че съдът не е коментирал в детайли неправилния фактически, а оттам и правен извод на Патентното ведомство, че документите от Д1 не доказват наличие на известен дизайн, станал общодостъпен преди 30.10.2013 г., и наличието на авторство по отношение на Т. М. Т.. Неправилен счита извода, че не може да се установи връзка между документите от Д1 и фактура №690. Необсъдени от съда счита и документите от Д6, които не са „частни документи, които изхождат от жалбоподателя“, а статии от печатни и онлайн издания, чиято обективност е вън от съмнение. Съдът не обсъдил и Решение №163 на Патентното ведомство. Не е коментирал и противоречието в двете експертизи на вещото лице. Прави анализ на формообразуващите елементи на мотокарите и прави извод за идентичност на цялостното им възприятие.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Решение №119 на председателя на Патентното ведомство. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. В. Д., Адвокатска колегия, [населено място].

2. Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентното ведомство, не взема становище.

3. Ответникът по касационната жалба – [фирма], счита същата за неоснователна. Сочи, че твърдяната в касационната жалба фактическа обстановка по никакъв начин не може да се свърже с конкретни визии на противопоставими мотокари. Единственото, което може да се приеме за доказано в периода, предшестващ заявяването на атакувания промишлен дизайн, е, че има търговия с мотокари от фирма [фирма]. Какви обаче са били тези мотокари и по-точно какъв е бил дизайнът им към определения минал момент изобщо не става ясно.

Сочи, че вещото лице не може да отговори дали има обективни данни информираният потребител да се заблуди относно оригиналността на процесния дизайн. Вещото лице може да каже дали един дизайн е нов и оригинален като го сравнява с друг. Вещото лице не може да цени доказателствата и дали нещо представлява обективни данни или не.

Неоснователни счита и доводите за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е ценил представените частни документи и правилно приема, че те не могат да докажат създаването на дизайна от г-н Т.. Съдът е предоставил на касатора възможност да задава всякакви въпроси на вещото лице, макар релевантни да са само тези, които са свързани с новост и оригиналност.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. М. В. и адв. С. Г..

4. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил представените доказателства, изяснил е релевантните факти, за приетото фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод на съда е законосъобразност на Решение №119, с което е отхвърлено искането на Т. М. Т. за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров № [номер]

, с притежател [фирма], тъй като регистрираният дизайн е различен – нов и оригинален от заявения от Т. и съдържа елементи, които формират цялостно различно впечатление у потребителя. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. Промишлен дизайн на продукт мотокар, регистров №

[номер]

, е с притежател [фирма], дата на заявяване – 30.10.2013 г., дата на регистрация – 19.04.2014 г., публикуван в бр. 4/2014 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство; защитен до 30.10.2023 г. и е изобразен по следния начин:

За автор на дизайна е посочен И. Г. П.. Мотокарът е решен изцяло в червен цвят.

2. Т. М. Т. твърди, че е автор на дизайн на мотокар [модел], създаден в рамките на трудовото му правоотношение с [фирма]. Първият произведен мотокар [модел] бил от 2010 г., а в периода 2010 – 2012 г. [фирма] продал 3 броя.

3. На 04.06.2014 г. Т. М. Т. подава в Патентното ведомство искане за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров №

[номер]

, мотокар, на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр с чл. 11, ал. 1 ЗПрД и на основание чл. 29, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 41, ал. 1 ЗАПСП. Към искането е представил:

а) Д1 - договор от 08.02.2010 г. между [фирма], в качеството му на работодател, и Т. М. Т., в качеството му на работник, за изработка на дизайн на мотокар с висока проходимост модел [модел]/[модел] в условията на чл. 41, ал. 1 ЗАПСП;

б) Д1 - протокол от 10.03.2010 г. за предаване на „копия на дизайн, съгласно договор за изработка на мотокар от 08.02.2010 г.“ – „художествен проект за мотокар висока проходимост модел [модел]/ [модел];

в) Д1 – договор от 10.02.2010 г. между Т. М. Т., в качеството му на автор-доверител, и [фирма] – довереник, с предмет „да бъде преработено в електронен и хартиен вариант произведение на графичния дизайн, касаещо идеен проект, скици и изображение на мотокар висока проходимост“ при условията на чл. 42, ал. 1 ЗАПСП;

г) Д1 - приемо-предавателен протокол от 08.03.2010 г. между Т. М. Т. и [фирма] за предаване на „произведение на графичния дизайн, касаещо завършена визия мотокар с висока проходимост, които ще бъдат използвани за заявяването им като промишлен дизайн в Патентно ведомство и промишлено приложение от фирма

[фирма]

;

д) Д2 – „Авторски продукт – мотокари с висока проходимост, 5 -7 т“, съдържащ два дизайна на мотокар, представени с едно графично и едно фотографско изображение; нотариално заверен на 13.02.2013 г.;

е) Д3 – потвърждение за доставка в [населено място], Обединени арабски емирства на мотокар [модел], съдържащо изображение на мотокар, копие с превод; копие на фактура №88 от 23.06.2010 г., издадена от [фирма] за покупка от

[фирма]

на [модел];

ж) Д4 – потвърждение за доставка в [населено място], Руската федерация, на мотокар [модел], съдържащо изображение на мотокар, копие с превод; копие на фактура №227 от 18.08.2011 г., издадена от [фирма] за покупка от [фирма] на „автопогрузчики“

[модел]

(4х4х4) - 0911070019;

з) Д5 – копие на фактура №229 от 16.02.2012 г., издадена от [фирма] за покупка от

[фирма]

на

[модел]

, сериен №

[номер]

;

и) Д6 – писмо от 27.05.2014 г. на фирма

[фирма]

, копие с превод;

й) Д7 – Решение №163 от 15.05.2014 г. на председателя на Патентното ведомство;

к) Д8- разпечатка от 14.03.2014 г. от Интернет на статии от сп. „С.“: от 02.06.2014 г. на бр. 4, без дата на публикация, и на бр. 5 от 2010 г., съдържащи изображения на мотокар;

л) Д9 – фактура №690 от 28.03.2011 г., издадена от [фирма] с получател [фирма];

м) Д10 – сравнителен анализ.

4. На 15.07.2014 г., със Заповед №298, председателят на Патентното ведомство назначава състав за разглеждане на искането.

5. На 15.10.2014 г. [фирма] подава възражение срещу искането за заличаване.

6. На 30.04.2015 г. съставът по искането за заличаване представя становище, с което предлага да се отхвърли като неоснователно искането за заличаване на промишлен дизайн, регистров №

[номер]

, мотокар, с притежател [фирма].

7. На 30.04.2015 г., с Решение №119, председателят на Патентното ведомство, на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 и чл. 29, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 45, ал. 2 и 7 ЗПрД, отхвърля като неоснователно искането за заличаване на промишлен дизайн, регистров №

[номер]

, мотокар, с притежател [фирма]. Органът приема, че са налице разлики между представения с фотографско изображение от Д2 обект на авторско право „дизайн на мотокар“ и регистрирания дизайн, поради което няма основание за приложение на чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД. Органът приема, че представените доказателства не представят информация за известен дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката, който е идентичен на атакувания, или създава цялостно впечатление в информирания потребител еднакво с цялостното впечатление, което създава атакуваният дизайн, поради което дизайн, регистров №

[номер]

, се счита за нов и оригинален към датата на подаване на заявката за регистрация.

8. В хода на съдебното производство Т. М. Т. представя:

а) копие от фактура №227 от 18.08.2011 г.;

б) разпечатка от кореспонденция по електронен път между Т. М. Т. и [фирма] с три броя снимки;

в) копие от договор №010811966/0097/09/2012 между [фирма] и [фирма];

г) копие от фактура №26454 от 13.11.2012 г. с издател [фирма] и снимка;

д) копие от контролен лист за мотокар [модел], приложен в съдебно-техническа експертиза по следствено дело №102/2013 г. на Окръжна прокуратура Пловдив;

е) разпечатка от руски интернет сайт за реклама със снимки на мотокари [модел] с превод;

ж) писмо от 02.06.2014 г. от фирма [фирма];

з) снимки на мотокар [модел] със сериен №

[номер]

от Международния технически панаир, [населено място];

и) копие от страница на каталог на [фирма] със снимка на мотокар [модел];

й) копие от договор №024/124-HMT-50-DR/11-11 между [фирма] и [фирма];

к) копие от искова молба до Софийски градски съд от Т. М. Т. срещу [фирма] от 30.09.2013 г.

9. В хода на съдебното производство [фирма] представя:

а) трудов договор №136 от 30.11.2011 г. между [фирма] и Т. М. Т. за длъжността „ръководител обособено производство“

б) допълнително споразумение от 01.12.2011 г. към трудов договор №136 относно задълженията на работника за конфиденциалност;

в) длъжностна характеристика на длъжността „ръководител обособено производство“;

г) трудов договор №130 от 07.11.2011 г. между [фирма] и М. Т. Т. за длъжността „началник производство“;

д) допълнително споразумение от 08.11.2011 г. към трудов договор №130 относно задълженията на работника за конфиденциалност;

е) длъжностна характеристика на длъжността „началник производство“;

10. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза – основно и допълнително, която дава заключение, че установените съществени разлики между двата мотокара, които определят техния различен външен вид и водят до различно цялостно впечатление, обосновават извод за неидентичност.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

В съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ар. 1 ЗПрД и доказателствата по делото, в т. ч. заключението на експертизата, съдът приема, че регистрираният и противопоставеният дизайн имат различен външен вид, който води до различно цялостно впечатление, което обосновава извод за липса на идентичност.

В съответствие с чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД във вр. с чл. 41, ал. 1 ЗАПСП и доказателствата по делото не може да се установи по безспорен начин претендираното авторство на по-ранния дизайн и че той може да послужи като основание за заличаване на дизайн, регистров №

[номер]

на основание чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗПрД.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на Решение №119 и отхвърля жалбата на г-н Т..

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

Доводите, които касаторът излага в подкрепа на порока същественото нарушение на съдопроизводствените правила, са свързани с преценката на съда на доказателствата по делото. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил в тяхната цялост и взаимна обвързаност доказателствата по делото. Така формулиран доводът ясно сочи, че касаторът не оспорва факта, че съдът е обсъдил доказателствата, но счита, че съдът не е извел въз основа на тях правилните, според него, фактически и правни изводи. Това твърдение е относимо към материалната законосъобразност на съдебното решение, евентуално в съответната част към порока необоснованост, защото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на относими за спора доказателства е налице тогава, когато съдът изобщо е игнорирал относими доказателства, а не когато ги е обсъдил, но изводът му не съвпада с извода на касатора.

Видно от изложеното в касационната жалба досежно порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила става въпрос за твърдяно неправилност на извода на съда за връзката между документите по Д1 и Д9; за неправилност на определения от съда характер на документите по Д6; за неправилност на извода на съда за недоказаност наличието на по-ранно авторско право върху дизайна на мотокар

[модел]

, модел [модел]; за неправилност на извода на съда за обосноваността и правилността на заключението на вещото лице, както и за значението на Решение №163.

Тези доводи съдът ще обсъди при преценката на съответствието на съдебното решение с материалния закон.

1. По приложимостта на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПрД:

За да е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПрД е необходимо да е установено, че регистрираният дизайн не е нов и не е оригинален. Изискванията са кумулативни.

Нов е дизайнът, когато преди датата на заявката не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин – чл. 12, ал. 1 ЗПрД. Идентични са дизайните, ако техните особености се различават само в несъществените елементи – чл. 12, ал. 2 ЗПрД. Така съществуващата правна уредба изисква да се прецени ангажираните от касатора доказателства установяват ли съществуването към датата на заявката на друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен.

Какво показват доказателствата по делото?

[фирма]

[модел]

[ел. адрес]