Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в О. Н, гр. Н., [улица] срещу Решение №840 от 03.05.2016 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №783/2015 г. в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация №МДТ-926 от 28.11.2014 г. на орган по приходите в О. Н, в частта, с която на [фирма] за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 7 993,76 лв. и лихви в размер на 2 654,68 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – началникът на отдел „Местни данъци и такси“ в О. Б, счита решението в обжалваната отменителна част за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон като е приел, че [фирма] не дължи такса за битови отпадъци в компонентата за поддържане на териториите за обществено ползване, тъй като в близост до процесния имот няма обществени територии, които да се нуждаят от почистване. Сочи, че е възможно точно до имота на дружеството услугата да не е извършвано, но почистване на териториите за обществено ползване е извършвано на територията на гр. [населено място]. Таксата се дължи за почистване на териториите за обществено ползване в населеното място, а не само за териториите до имота на дружеството.

Прави възражение за прекомерност на присъдените в полза на дружеството съдебни разноски. Счита, че предмета на делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатския хонорар следва да се определи по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на...