Д. Я. А. е подал касационна жалба срещу решение № 613 от 21.03.2016 г. по адм. дело № 3427/2015 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е бил отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинени неимуществени вреди от действията на началника на Затвора - [населено място]. Направени са оплаквания за неправилност на решението и е поискано да бъде отменено.

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното:

Административният съд установил, че Д. А. е постъпил в Затвора -[населено място] на 23.04.2013 г., като до 29.04.2013 г. пребивавал в приемното отделение на затвора. На 29.04.2013 г. ищецът бил преместен по негова молба в [номер] група, [номер] спално помещение, поради заболяванията му от коксартроза и язва на стомаха. На 17.10.2014 г. А. бил преразпределен в [номер] група и настанен в [номер] спално помещение, а на 17.02.2015 г. по негова молба е преместен в [номер] спално помещение. В групата, в която е бил разпределен ищецът, били разпределени и други лишени от свобода със здравословни проблеми. Съдът е изискал справка за здравословното състояние на лишените от свобода, които са били настанени в отделението, където се е намирал и А., от която е видно, че част от обитателите страдат от личностно разстройство, а двама били с диагноза "параноидна шизофрения“.

За установяване на обстоятелствата по делото били разпитани двама свидетели, които са посочили, че ищецът бил притеснен от това, че му се налага да живее в един коридор с лишени от свобода, които са с психични заболявания. Той изпитвал чувства на страх и неувереност, защото не бил в състояние да предвиди поведението на душевноболните.

От правна страна административният съд приел, че предявеният от Д. А. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) е недоказан, тъй като ищецът не установил наличието на отменен незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразни действия на началника на затвора, вследствие на които да са му причинени неимуществени вреди. Съдът се е позовал на чл. 60, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.), според който началникът на затвора има провомощие да обособява отделения за настаняване на лишени от свобода с висока степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност. Законът не въвеждал забрана за настаняването в едно отделение на лишени от свобода с хронични заболявания и на такива с психични разстройства. Съдът изтъкнал, че А. имал възможност да бъде преместен в друго отделение, но не направил такова искане. С тези мотиви предявеният от Д. А. иск бил отхвърлен.

Върховният административен съд намира, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба. Молбата няма необходимото съдържание, за да се приеме, че съдът е постановил решение по фактите, които обосновават исковата претенция. Административният съд е следвало да даде конкретни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, в която не са направени всички твърдения, които индивидуализират предявения иск. В молбата не се уточнява дали твърдените от ищеца неимуществени вреди са настъпили от издаден от началника на Затвора - [населено място] административен акт или от негови или на други длъжностни лица незаконосъобразни действия или бездействия. Не е отбелязан и исковият период, през който ищецът понасял неимуществени вреди. При даване ход на делото съдът е докладвал периода 23.04.2013 г. – 28.04.2015г., а в решението исковият период е 14.10.2014 г. - 28.04.2015 г.

Административният съд не е изяснил и делото от фактическа страна, тъй като не е дал указания на ответника за представяне на съответните писмени доказателства. Настаняването на психично болни лица в обособено отделение се извършва не с фактически действия, а по силата на административен акт. Съгласно чл.60 ЗИНЗС ( в редакцията съгласно ДВ, бр. 103 от 2012 г.) със заповед на началника на затвора в затворническите общежития от закрит тип могат да се обособяват отделения за настаняване на лишени от свобода с висока степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност. Настаняването на лишени от свобода в такива отделения, както предвижда чл.38 от Правилник за прилагане на ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.), в отделението по чл. 60, ал. 2 ЗИНЗС се извършва със заповед на началника на затвора въз основа на писмен доклад от инспектор психолог и инспектор по социални дейности и възпитателна работа, а когато има данни за психически разстройства или зависимости - и от психиатър или директора на медицинския център. Заповедта подлежи на обжалване пред главния директор на ГДИН в седемдневен срок от обявяването ѝ на лишения от свобода. Главният директор се произнася по жалбата с окончателно решение в едномесечен срок.

Твърденията, които липсват в исковата молба, е необходимо да се направят съобразно тази нормативна рамка, за което административният съд следва да даде съответните указания на ищеца. Съдът следва да събере и доказателства за наличието на заповед на началника на Затвора - [населено място] за обособяването на отделение по чл.60,ал.2 ЗИНЗС, за наличието на издадена от същия орган заповед, с която ищецът е настанен в такова отделение, както и за здравословния му статус по медицински документи.

С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията за неправилност на обжалваното съдебно решение, наведени в касационните жалби. Решението следва да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на административния съд за ново разглеждане от друг състав.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по отношение на искането за присъждане на разноски от страна на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". По това искане следва да се произнесе първоинстанционният съд.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 613 от 21.03.2016 г по адм. дело № 3427/2015 г. по описа на Административния съд-Варна.

ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.