Дирекцията за национален строителен контрол е подала касационна жалба срещу решение № 84/24.01.2017 г. по адм. дело № 731/2016 г. по описа на Административния съд-Бургас в частта, в която е осъдена да заплати на С. Н. А. обезщетение в размер на 5510 лева за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на служители на Дирекцията за национален строителен контрол, извършени на 10.11.2015 г. при принудителното изпълнение на заповед №ДК-02-ЮИР-249/22.11.2012 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол-Югоизточен район, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лева, сумата 214,71 лева, представляваща изтеклата за периода 11.11.2015 г. - 3.04.2016 г. лихва върху присъденото обезщетение и разноски в размер на 1133 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове и се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С. Н. А. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди и правилно в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди.
Върховният административен съд като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. Н. А. срещу Дирекцията за национален строителен контрол, с която са предявени: иск за обезщетение в размер на 7000 лева за имуществени вреди, причинени на 10.11.2015 г. от незаконосъобразни действия на служители на Дирекцията за национален строителен контрол, представляващи разходи за повторно възстановяване на премахнатата законна част от изградените навес и ограда в собствения му имот, представляващ УПИ- [номер]
, кв. [номер] по плана на [населено място], [община], заедно със законната лихва, считано от 4.04.2016 г., иск за обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени при същите обстоятелства в периода 10.11.2015 г. - 04.04.2016 г., заедно със законната лихва, считано от 04.04.2016 г., иск за сумата 358 лева, представляваща изтеклата лихва за забава върху общия размер от 9000 лева на претендираните обезщетения за времето от 10.11.2015г. до 3.04.2016г.
Административният съд установил, че с влязла в сила заповед №ДК-02-ЮИР-249/22.11.2012г. на началника на Регионалната дирекция национален строителен контрол-Югоизточен район, било разпоредено премахване на незаконен строеж: "Пристройка към снек-бар за сезонно ползване и дървен навес", находящ се в УПИ- [номер] общ., кв. [номер] по плана на [населено място], извършен от С. Н. А..
Според мотивите на заповедта и констативен акт № 144/13.07.2012г., на 05.05.1999 г. главният. архитект на [община] одобрил инвестиционни проекти и издал разрешение за строеж №35/25.07.1999г. за обект: "Преустройство на съществуваща лятна кухня (масивна) в снек - бар за сезонно ползване" в парцел [номер]- общ., кв.[номер] по плана на [населено място]. В процеса на строителството било допуснато отклонение от одобрения инвестиционен проект, като дървеният навес, с размери 7,70/6,80м, бил изграден непосредствено до границата с УПИ-[номер] общ., кв. [номер], вместо на отстояние 3,00 м, както било отразено в издадената скица с виза. В имота била изпълнена и масивна пристройка към съществуващата лятна кухня, с размери в план 3,00/4,50м., ситуирана по границата с УПИ- [номер] общ. И УПИ- [номер] общ., за която нямало одобрен проект, разрешение за строеж и съгласие на съсобствениците.
С. А. не подал жалба срещу заповедта и тя влязла в законна сила.
С писмо №ОС 687-00-172/11.02.2013г. на началника на РДНСК-Югоизточен район С. А. бил поканен доброволно да премахне незаконните строежи в 14-дневен срок от съобщаването. С констативен протокол №ОС 687-1/25.06.2013г. било установено, че е премахват доброволно само покрива на пристройката към снек-бар за сезонно ползване. Не била премахваната останалата част от пристройката, както и дървеният навес.
На 22.07.2015г. бил изготвен протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж - приложение № 2 към чл.5 ал.1 от Наредба № 13 от 23 юли 2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, в което било отразено, че премахването на строежите ще се извърши ръчно поради ограничения достъп и необходимостта от запазване на съседна постройка. За изпълнител било определено дружеството [фирма] със седалище и адрес на управление Бургас.
На 10.11.2015г. строежите били премахнати, за което били съставени протоколи по приложение № 3 към чл.10 от Наредба № 13/2001 г., приложение № 4 към чл.13 от наредбата и приложение № 5 към чл. 15 ал.1 от наредбата. Описани били действия по разваляне на тухлена зидария 250 мм - 9,98 м3 и демонтаж на покрив със сваляне, пренасяне до 30 м. и сортиране – 52,36 м3.
Според заключението на назначената по делото техническа експертиза, изготвено след оглед на място, навесът бил премахнат изцяло, като в момента бил изпълнен нов навес с едноскатен покрив. Разрешената за изграждане част от навеса била 31,96 кв м, а останалата част - 20,40 кв м. Вещото лице отбелязало, че била премахната и част от масивната ограда с дължина 4,50 м, с височина 1 м, изпълнена на регулационната граница с УПИ - [номер] общ. Премахнатата част се ползвала като стена на пристройката. Разходите за възстановяване на навеса възлизали общо на 4620 лева, а тези за възстановяване на част от изградената ограда между УПИ- [номер] и УПИ- [номер] - на 890 лева.
От правна страна административният съд приел, че ищецът е понесъл имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия, извършени на 10.11.2015г. от служители на Дирекцията за национален строителен контрол, изразяващи се в премахване законно изградена част от навеса в имота и на част от законно изградена ограда, извън обхвата на заповед № ДК-02-ЮИР-249/22.11.2012г. на началника на РДНСК-Югоизточен район. Съдът посочил, че установяването на незаконосъобразността на действията по съдебен ред в отделно производство не е предпоставка за допустимостта на исковете за присъждане на обезщетение, тъй като съгласно чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетението.
Нормата на чл.272, ал.1, т.1 АПК предвиждала задължение за органа по изпълнението, при непосочен в изпълнителното основание начин на изпълнение, да определи начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които се осъществява изпълнението. В този смисъл било и предписанието на чл. 5, ал.2 от Наредба №13/2001 г., според която при необходимост трябва да се изработи конструктивно становище или конструктивен проект за премахване. В пряка причинна връзка с нарушаването на тези норми от органа по изпълнението ищецът понесъл имуществена щета, изразяващи се в разходи за възстановяване на законната част от навеса в размера 4620 лева и разходи за възстановяването на част от оградата в размер на 890 лева. Поради това административният съд осъдил Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на С. А. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5510 лева, като отхвърлил иска над присъдения размер до пълния предявен размер от 7000 лева.
Административният съд уважил и иска за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 700 лева за причинените на ищеца страдания. В останалата част до пълния размер от 2000 лева, отхвърлил предявения иск, като взел предвид, че негативните емоции на собственика се свързват изобщо с премахването на строежа, част от който е незаконна.
Административният съд присъдил на ищеца и лихва за забава в размер на 214,71 лева върху сумите за обезщетения, изтекла за периода 11.11.2015г. - 3.04.2016г., като отхвърлил иска за разликата до 358 лева.
С решение №255 от 20 февруари 2017 г. съдът допълнил решение № 84/24.01.2017 г., като присъдил и законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от 04.04.2016 г. Допълнителното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Касационната инстанция намира, че решение № 84/24.01.2017 г. в обжалваната част противоречи на материалния закон.
Съдът е допуснал неточно приложение на материалноправните норми, като не е съобразил, че исковите претенции за обезщетяване на вреди, които са причинени вследствие на незаконно принудително изпълнение, се предявяват на основание разпоредбата на чл.299, ал.1 АПК.
Действията, бездействията и актовете на органите по изпълнението подлежат на обжалване (чл.294 АПК). Съгласно чл.296, ал.1 АПК жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало при извършването му.
Ишецът С. А. не е подал жалба срещу действията на административния орган, осъществил изпълнението, поради което те не са били отменени. Административният съд е направил незаконосъобразен извод, че разглеждането на исковите претенции се извършва при условията на чл.204, ал.4 АПК, при което незаконосъобразността на действията може да се установи от съда, пред който исковете са предявени.
Съгласно чл.299, ал.1 АПК за вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. При положение, че незаконният характер на действията по изпълнението на заповед №ДК-02-ЮИР-249/22.11,2012г. на началника на Регионалната дирекция национален строителен контрол-Югоизточен район не е установен в производство по чл. 297 АПК, не е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
Поради това решението следва да се отмени като неправилно в частта, в която исковите претенции са уважени и са присъдени разноски. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявените от С. А. срещу Дирекцията за национален строителен контрол искове бъдат отхвърлени в съответната част.
С оглед изхода на делото в полза на Дирекцията за национален строителен контрол следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 84/24.01.2017 г. по адм. дело № 731/2016 г. по описа на Административния съд-Бургас в частта, в която Дирекцията за национален строителен контрол е осъдена да заплати на С. Н. А. обезщетение в размер на 5510 лева за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на служители на Дирекцията за национален строителен контрол, извършени на 10.11.2015 г. при принудителното изпълнение на заповед №ДК-02-ЮИР-249/22.11.2012 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол-Югоизточен район, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лева, сумата 214,71 лева, представляваща изтеклата за периода 11.11.2015 г. - 3.04.2016 г. лихва върху присъдените обезщетения и разноски в размер на 1133 лева, и В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Н. А. срещу Дирекцията за национален строителен контрол искове в частта, както следва: за присъждане на обезщетение в размер на 5510 лева за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на Дирекцията за национален строителен контрол, извършени на 10.11.2015 г. при принудителното изпълнение на заповед №ДК-02-ЮИР-249/22.11.2012 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол-Югоизточен район, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лева, причинени при същите обстоятелства, за присъждане на сумата 214,71 лева, представляваща изтеклата за периода 11.11.2015 г. - 3.04.2016 г. лихва върху частта от исковите суми за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди.
ОСЪЖДА С. Н. А. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол със седалище София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.