Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. А. ЧЛЕНОВЕ:П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от съдиятаА. Р. по адм. дело № 2842/2021

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от К. Г. със съдебен адрес : гр. С. З. чрез адв. К. М. срещу решение № 313 от 30.10.2020 г., постановено по адм. д. № 180/2019 г. по описа на Административен съд - Смолян.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици .

За съвместно разглеждане с касационната жалба е съединена и частна жалба на К. Г. чрез адв. М. срещу Определение № 636 от 29.12.2020г., постановено по същото дело, с което на основание чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК решението по делото е допълнено в частта за разноските и К. Г. е осъден да заплати на община – Девин сумата от 5 581 лв съдебни разноски.

Частният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното определение поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон, моли за отмяната му и произнасяне на ВАС с ново определение, с което молбата за допълване на първоинстанционното съдебно решение бъде оставена без уважение.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, той и частен жалбоподател, К. Г., не се явява. Представлява се от адв. К. М., който поддържа касационната и частната жалби, а по същество твърди основателност на същите, съответно - неправилност на атакуваните с тях съдебно решение и определение по чл.248 от ГПК по съображения, подробно развити в жалбите, както и устно – в хода по същество.

Ответникът, община - Девин, редовно призован, не изпраща представител . От същия чрез процесуалния му представител адв.Ж. Ч. по делото са депозирани писмени отговори на касационната и частна жалби с подробно развити в тях съображения за неоснователност на същите.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи.

Касационната и частната жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 , съответно – чл.230 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение и определение са неблагоприятни, поради което са допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: 1. По отношение съдебното решение :

С обжалваното решение Административен съд – Смолян е отхвърлил като неоснователни и двата, предявени от К. Г. срещу община Девин обективно съединени иска, а именно : претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на сумата от 117 349.80 лв, представляваща левовата равностойност на 60 000 евро към м. октомври 2013, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.01.2016г. до 01.04.2019г. в размер на 37 817,77 лв, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, както и претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв, ведно със законната лихва върху него, считано от 22.12.2014г. до окончателното му изплащане.

За да стигне до този правен резултат, АС-Смолян, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото не се установява кумулативното наличие на всички, изискуеми по закон, елементи от сложния фактически състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обосноваващи основателността на предявените искове.

По делото се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от невъзможността притежаван от ищеца недвижим имот – „Бивша детска градина“ кв.Настан-гр.Девин, ведно с прилежащия терен, да бъде продаден за сумата от 60 000 евро през 2013г., въпреки наличието на договорка за продажбата и цената. Единствената, сочена от ищеца причина за неосъществяване на договорената сделка е незаконосъобразното фактическо бездействие на служители на община Девин да му предоставят документи, удостоверяващи правото му на собственост върху имота – в т. ч.решението на ОбС-Девин за провеждане на търг с тайно наддаване за имота, самият протокол от проведения търг и договорът за покупко-продажба на обособен обект – общинска собственост от 04.01.2000г., както и незаконосъобразните фактически действия на служители на същата община по заличаване на вписване за деактуване върху Акт за частна общинска собственост № 72/02.12.1997г., съответно – отменени като незаконосъобразни административен акт и мълчалив отказ за издаване на такъв , относими към горните обстоятелства. От същите, отменени като незаконосъобразни административни актове, незаконосъобразни фактически действия и бездействия ищецът К. Г. претендира и обезщетение за неимуществени вреди – отрицателни психосоматични изживявания - напрегнатост, тревожност, фиксиране върху темата с процесния имот, нарушен сън, безпокойство, довели до медицински проблеми – [медицински проблеми]- в размер на 150 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2014г. до окончателното й изплащане.

АС-Смолян е приел, че макар по делото да са налице доказателства за влезли в сила две съдебни решения, с които с окончателен съдебен акт са отменени като незаконосъобразни мълчалив отказ на община-Девин да предостави на ищеца искани от него документи за покупката на процесния имот и, съответно частичное отменена заповед за поправка на предходна заповед за деактуване на същия имот, не са налице останалите елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата и общините за вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не е налице реално настъпила за ищеца вреда от вида на твърдяната, доколкото същият остава собственик на имота – бивша детска градина, ведно с прилежащия й терен, поради което не се установява намаление на имуществената сфера на ищеца с претендираната сума. Според съда не е налице и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменените като незаконосъобразни административни актове, съответно –твърдените от К. Г. незаконосъобразни действия и бездействия на служители на община –Девин. На първо място – съдът е констатирал, че в периода 2000г. – 2014г. липсват доказателства К. Г. да е искал от община Девин снабдяване с процесните документи, съответно –да му е отказвано предоставянето им. На следващо място – не се доказва по делото обстоятелството, че неосъществяването на продажбата на притежавания от Гочев имот за сумата от 60 000 лв се дължи единствено и само на неполучаването на исканите от него от общината документи за собственост. Разпитаните по делото свидетели установяват, че договорката за продажба на имота за сумата от 60 000 евро се е състояла през м. октомври 2013 г., а първата, съдържаща се по делото молба за снабдяване с документи е предявена от ищеца чрез представителя му М. Х. едва през м. юни 2014г. Свидетелката М. Х. удостоверява, че е получила от община – Девин данъчна оценка за същия имот на името на ищеца, което косвено доказва обстоятелството, че имотът е бил деклариран в Служба по вписванията.

Според АС-Смолян недоказани по делото остават както настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните неимуществени вреди и незаконосъобразните актове, действия и/или бездействия, от които се претендират. Въпреки изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, установяваща вероятност твърдените от ищеца медицински и психологически проблеми да се дължат на посочените от него незаконосъобразни актове, действия и бездействия на служители на ответника, административният съд не е кредитирал същата, мотивирайки се с това, че тя е базирана само на оплаквания на ищеца. Отделно от това в периода 2009 -2015 г. ищецът е водил други дела с трети лица - претенденти за собственост върху процесния имот. Наред с горното за периода 2000 г. -2014г. не се установява нито незаконосъобразен административен акт, нито каквото и да било незаконосъобразно фактическо действие или бездействие от страна на служители на община - Девин, които да водят до трайно влошаване здравословното състояние на ищеца в този период.

По горните съображения АС-Смолян е отхвърлил изцяло като неоснователни обективно съединените искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдебното решение е правилно като краен резултат, макар и по частично различни от изложените от първоинстанционния съд съображения.

Според мотивите на приетите като доказателства по делото и влезли в сила съдебни решения по адм. д.№180/2014 г. по описа на АС - Смолян и адм. д. №185/2015 г. по описа на същия съд, непредоставянето на искани с молба от заявителя документи, удостоверяващи правото на собственост на ищеца, е административна услуга, приравнена по силата на §8 от ПЗР на АПК на индивидуален административен акт, а не незаконосъобразно действие или бездействие, както твърди ищецът.

Правилно АС –Смолян е приел, че в периода 2000 г. /когато К. Г. придобива по договор с община-Девин процесния имот/ до м. юни 2014г. / когато ищецът чрез пълномощника си М. Х. подава заявление за снабдяване с три документа – решение на ОбС-Девин за провеждане на търг с тайно наддаване, протоколът от проведения търг за процесния имот и самият договор за продажба от 04.01.2000г./ по делото липсват доказателства ищецът да е искал от общината процесните документи и предоставянето им да му е било отказано. Нещо повече – на стр.203 от делото пред АС-Смолян в своя молба до кмета на община Девин самият ищец заявява, че е декларирал придобития от него през 2000 г. процесен имот пред данъчната служба на общината, представяйки всички изискуеми документи за това – т. е. самият ищец признава, че е притежавал документите за собственост, от непредставянето на които от страна на общината /14 години след осъществяване на сделката/ претендира вреди.По делото е приложено като доказателство удостоверение за данъчна оценка на процесния имот с титуляр - ищецът, което допълнително установява, че ищецът е декларирал същия имот пред данъчната служба, прилагайки необходимите доказателства за собственост върху същия.

Едва през м. юни 2014 г. ищецът чрез пълномощник подава заявление за снабдяване с документи, легитимиращи го като собственик на придобития от него през 2000 г. недвижим имот в кв.Настан, гр.Девин. По мнение на АС-Смолян непредоставянето на тези документи в срок съставлява мълчалив отказ, приравнен по силата на чл.58 от АПК на индивидуален административен акт, който е отменен и преписката е върната на община –Девин с указание за предоставяне на исканите документи. Съдебното решение е изпълнено, видно от писмо от община Девин от 16.01.2015г. / представено по делото от пълномощника на ищеца /.

Правилен е решаващият извод на АС - Смолян за това, че претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на левовата равностойност на 60 000 евро към м. октомври 2013 г. не могат да са в причинно-следствена връзка с непредоставяне на исканите от ищеца от община –Девин документи, доколкото същите са поискани едва през м. юни 2014 г.

Правилно АС-Смолян е заключил, че по делото не се доказва и реалното настъпване на претендираните имуществени вреди.

Настоящата касационна инстанция намира, че изслушаните по делото свидетелски показания относно наличието на предварителна договорка за сключване на договор за продажба и цената му са недопустими като доказателствено средство на основание чл.164, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, доколкото, съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗЗД, за сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот се изисква писмена форма, както и поради обстоятелството, че свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5000 лв са недопустими.

Дори да се приеме, че свидетелските показания за горните факти са допустими / каквото не е становището на настоящия съдебен състав/ , то в този случай твърденията за наличие на предварителна договорка за сключване на окончателен договор за продажба и за цената на сделката, претендирана като пропуснати ползи, остават недоказани, тъй като всеки от разпитаните трима свидетели не удостоверява собствени впечатления за фактите, а данни за тях, предадени им от ищеца.

Отделно от горното, реални вреди за Гочев не са настъпили, тъй като, макар ищецът да не е продал собствения си имот през 2013 г. за сумата от 60 000 евро, е останал собственик на същия и, видно от представения от него договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 30.01.2016г. / л.243 по делото /, към 2016г. този имот струва повече – 75 000 евро.

Правилен е решаващият извод на административния съд за неоснователност и на исковата претенция на К. Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

На първо място – за периода 2009-2014 г. ищецът е бил ответник по съдебни производства, водени срещу него по реда на чл.108 от ЗС, които, доколкото се оспорва въобще правото му на собственост върху процесния имот, прекъсват причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди за период от 14 години и незаконосъобразните актове, действия и бездействия на община Девин, от които тези вреди се претендират, тъй като в нито един момент от исковия период ответникът, община-Девин, не е оспорвал собствеността на ищеца върху процесния имот.

Правилно, на следващо място, АС –Смолян не е кредитирал приетата по делото съдебно-медицинска експертиза предвид обстоятелството, че същата почива на вероятни причинно-следствени връзки между твърдените здравословни оплаквания и актовете, действията и бездействията, от които се претендират – от една страна, а от друга – поради обстоятелството, че показанията на разпитаните свидетели не са достатъчно убедителни.

Действително към доказателствата по делото е приобщено а. н.д. №00014/2019г. по описа на РС-Девин, приключило с влязло в сила на 05.04.2019г. съдебно решение, с което К. Б. от гр. Девин в качеството си на длъжностно лице-Главен експерт „Общинска собственост“ в Община – Девин в кръга на службата си е съставил официален удостоверителен документ – заверено на 15.01.2015г. Акт за частна общинска собственост № 72/02.12.1997г. на община – Девин, в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно : липсата на отразената в т.17 забележка „Зап. за деактуване №73/15.02.2003г. и положения подпис под забележката с цел документът да бъде използван като доказателство, като случаят е маловажен – престъпление по чл.311, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Въпреки това ищецът Гочев не установява по делото, че именно в резултат на грешното копие от цитирания АЧОС същият е претърпял претендираните имуществени и неимуществени вреди, доколкото отбелязването за извършено деактуване в случая има само декларативен, а не конститутивен ефект, а документите, установяващи прехвърлянето на собствеността върху имота са: решение на ОбС-Девин за провеждане на търг с тайно наддаване, протоколът от проведения търг за процесния имот и самият договор за продажба от 04.01.2000г.

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

2. По отношение обжалваното определение:

С Определение № 636/29.12.2020г. по делото АС-Смолян в производство по чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е допълнил решение № 313/30.10.2020г. по адм. д. № 180/2019 г. по описа на АС-Смолян в частта за разноските, като осъжда К. Г. да заплати на община –Девин сумата от 5 581 лв съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение.

За да постанови това определение, АС-Смолян, съобразявайки се с изхода от правния спор и представените по делото договор за правна защита и съдействие и фактура за реално плащане на договореното възнаграждение, както и с факта, че в цялото съдебно производство ответникът е бил представляван от адвокат, е заключил, че искането за допълване на решението в частта за разноските, претендирани от ответника, е основателно.

Определението е правилно.

Неоснователни са направените от частния жалбоподател оплаквания за неправилност на допълването на съдебното решение в частта за разноските с довода, че по делото липсвал банков документ, удостоверяващ получаване на договорената и наредена с платежно нареждане сума от страна на адв. Ж. Ч..

На първо място – подобно възражение не е направено от частния жалбоподател във възражението му по чл.232 от АПК / именувано „отговор на искане“ вх. № 3067/07.12.2020г./.

На следващо място – ответникът в първоинстанционното съдебно производство, той – и наредител по преводно нареждане / л.274 по делото/, не би могъл да установи реалното получаване на сумата предвид наличието на банкова тайна. Съгласно установената съдебна практика наличието на подобно платежно нареждане, неоспорено от страните по реда на чл.193 от ГПК, съставлява годно доказателство за извършено плащане по банков път.

Предвид изхода на спора, касационният жалбоподател няма право на съдебни разноски, а ответникът по касация има право на претендираните от него и реално доказани в хода на производството пред касационната инстанция съдебни разноски в размер на 5 581 лв. адвокатско възнаграждение, срещу който размер касаторът не е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК в настоящото касационно производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 313 от 30.10.2020 г., постановено по адм. д. № 180/2019 г. по описа на Административен съд - Смолян.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 636 от 29.12.2020г., постановено по адм. д. № 180/2019 г. по описа на Административен съд - Смолян.

ОСЪЖДА К. Г. от гр. София, ЕГН [ЕГН] да заплати на Община – Девин съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 5 581 лв / пет хиляди петстотин осемдесет и един лева/ платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Искра Александрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Пламен Петрунов

/п/ Албена Радославова