Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Началника на РДНСК - С. Ц район, седалище [населено място], срещу решение № 418/29.12.2016г., постановено по адм. дело № 391/2016 год. по описа на Административен съд - В. Т, с което е отменена, като незаконосъобразна, по жалба на К. И., К. Ф. и [фирма], гр. [населено място], негова заповед № ДК-02-СЦР-04/13.05.2014г., разпореждаща премахването на незаконна част от строеж: "Жилищна сграда с магазини и гаражи-секция "Г", находящ се в УПИ [номер] (сега УПИ-[номер]), кв. [номер] по плана на гр. [населено място]. Сочи се от касатора, че обжалваното решение, постановено в повторно проведено съдебно производство, е неправилно - съдът не е изпълнил дадените в отменителното решение на ВАС указания, а съдебният акт е постановен в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва се и изводът в него, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на заповедта, дал основният мотив за отмяната й. Касационната жалба навежда и допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като е признал качеството на заинтересовано лице на К. Ф. - собственик на самостоятелен обект в сградата, на който не е вменено в тежест да премахва незаконния строеж, а на извършителя му - [фирма].
В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от ст. юрк. М. А.. Иска се уважаването й, като се отмени решението на АС-В.Търново и се остави в сила заповедта на началника на РДНСК-Северен централен район, като се присъди юрисконсулстско възнаграждение.
Ответниците: К. Й. И., К. Д. Ф., П. Д. Х., В. П. Х., В. И. Р., М. Д. Б., Р. С. Г., К. Б. Г., Б. М. А., Д. С. С., Б. К. Г., С. И. К., К. Д. Д., К. Й. Б., В. Е. Ф. и Я. С. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото са депозирани писмени бележки от адв. Л., ВТАК - процесуален представител на К. Й. И., с които се изразява становище по съществото на спора, с молба решението да се потвърди, както и от адв. Х., като пълномощник на К. Ф., със съображения в същия смисъл и принципно възражение за прекомерност на разноските, в случай, че касаторът се представлява от адвокат.
Ответната страна - [фирма], гр. [населено място], чрез адв. А. Ч., оспорва жалбата, поддържа отговора по нея. Счита, че съобразно отменителното решение на ВАС от 13.06.2016 год., АС-В. Т цялостно, подробно и всеобхватно е изследвал наведените в него указания и е достигнал до правилния извод, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нейната незаконосъобразност. Става въпрос за значими обществени интереси - това са жилища на хора, които са дали последните си пари за закупуването на тези жилища и да не се индивидуализира точно какво и колко ще се премахва, е порок на акта. Претендира се и присъждането на разноски за касационното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Сочи, че противно на констатациите на съда, заповедта не страда от пороците, които е счел на налични. В същата са изложени подробни фактически и правни съображения относно частите на строежа, които са изпълнени при съществено отклонение от одобрените инвестиционни проекти, както и са несъответни на подробния устройствен план. Посочено е конкретно и прецизно в какъв обем същите следва да бъдат премахнати поради неразрешеното им изпълнение. С оглед на това, доводите в съдебното решение за неточното им определяне, сочещи за нарушени норми на чл. 35 и чл. 36 от АПК, са неоснователни и в противоречие с фактите по делото.
Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение трети състав на АС-Варна, с преценката за незаконосъобразност, поради допуснати процесуални нарушения от категорията съществените, представляващи самостоятелни основания за отмяна, обусловили и противоречие с материалния закон, е постановил посочения резултат по отношение на процесната заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, строеж - установената част от "Жилищна сграда с магазини и гаражи-секция "Г", находящ се в УПИ [номер] (сега УПИ-[номер]), кв. [номер] по плана на гр. [населено място].
В отговор на възражението за нищожност е приел, че обжалваната заповед на Началника на РДНСК – СЦР, е издадена от оправомощен орган, съгласно заповед за делегиране на правомощия от началника на ДНСК и в рамките на неговата материална компетентност - тъй като производството по установяване и премахване на незаконно строителство е започнало при действието на разпоредбите на ЗУТ преди влизането в сила на законовите промени (обн. ДВ бр. 82 от 2012г.), в условията на § 126 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, съгласно който започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи, или на части от тях, от четвърта до шеста категория, се довършват по досегашния ред. Посочил е и, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на обстоятелствата, послужили като фактически основания за нейното издаване, както и доказателствата въз основа на които е направен изводът за извършен незаконен строеж от възложителите на строителството и строителя, а в диспозитива на заповедта е направено и разграничение между отделните подлежащи на премахване части на строежа, съобразно приетите основания за тяхната незаконност.
От фактическа страна съдът е посочил, че административното производство по издаването на процесната заповед е започнало с извършване на проверка на строежа от работна група от служители на РО„НСК” – гр. [населено място], за което е съставен КА № 27-ВС/28.05.2012г. От проверяващите е било установено, че строежът е трета категория, напълно е завършен до кота +19.09, с изключение на монтаж на асансьор и асансьорни врати, а на кота +19.90, строежът е завършен до фаза „груб строеж”. Констатирано е, че същият се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП – сградата е изградена с височина 18,93 м., надвишаваща 15,00 м., т. е. високо застрояване, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, в отклонение от действащия ПУП–ПЗ за средно застрояване. Отразено е и, че строежът, в частта за извършените СМР над плоча на кота +16,44, е изпълнен без одобрен инвестиционен проект, като не са представени актове и протоколи по време на строителството за така констатираните отклонения. От проверяващите са посочени като нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 154, ал. 4, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Констатациите от извършената проверка са били доведени до знанието на всички заинтересовани лица. Две години по-късно, е издадена процесната заповед, с която специализираният контролен орган, въз основа на изложеното в КА е приел, че строителството е извършено след 27.09.2005 г. и като е преценил, че за същия не са приложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г./, с посочената заповед е наредил частично премахване. В диспозитива на заповедта са посочени подробно СМР, подлежащи на премахване на кота +14,10 и над кота +16,44, от извършителя на строежа - [фирма].
Жалбите, с които съдът е сезиран, са приети като подадени от правоимащи лица, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в решението са отклонени оплакванията им за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради неуведомяване за съставения КА и за необсъждане от страна на административния орган на депозираните от тях възражения, по които са изложени подробни съображения, с крайния извод за липса на ограничаване на процесуалните им права. Възприети от съдебния състав са наведените възражения за неточно определяне от административния орган, на частта от сградата, която има характеристиките на незаконен строеж, в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. За да направи този извод, съдът се е позовал на заключението на приетата в производството комплексна техническа експертиза, което сочи по недвусмислен начин, че направените от служителите на ДНСК измервания на място, се различават от действителните параметри на сградата, вкл. по отношение на средна кота на прилежащ терен и съответните височини, каквито отклонения са били констатирани и от назначените при първоначалното разглеждане на делото експертизи от други вещи лица. Прието е, че те, сами по себе си не са големи, но не са незначителни, каквото заключение дава експертизата - този извод се базира на разпоредбата на чл. 18, ал. 4, т. 1, б. „а“ от Наредба 3/2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастрални регистри, относно допустимите грешки при измерване на абсолютното положение на подробни точки и разстоянието между тях, т. е., касае се за допустими грешки при измерване на координати за целите на кадастралното заснемане, които допуски съдът е преценил за неприложими в производството по премахване на незаконно строителство. В случая става въпрос за грешки при измерване на коти на прилежащ терен и във височина, предполагащи мултиплициране на неточностите при прилагане върху цялата площ на процесния строеж. Съобразно това съдът е приел, че констатираното нарушение на процесуални правила при издаването на процесната заповед е обусловило като резултат и противоречие на същата с материалноправните разпоредби на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, определящи като подлежащи на премахване само незаконните строежи от конкретната категория или съответните части от тях, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила.
Несъстоятелен е касационният довод за допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като е признал качеството на заинтересовано лице на К. Ф. - собственик на самостоятелен обект в сградата, на който не е вменено да премахва незаконния строеж, а това е възложено на извършителя му - [фирма]. От данните в преписката е видно, че въз основа на различни разпоредителни сделки, учредено право на строеж и възлагане при принудително изпълнение, ответниците и заинтересованите страни, са придобили собственост върху земя и отделни обекти в жилищната сграда с магазини и гаражи – секция Г”. На 18.08.2004 г. за строежа са одобрени строителни книжа във фаза идеен проект, в части архитектурна, конструктивна, Ел, ВиК, ОВ и вертикална планировка. От Гл. архитект на [община] са били издадени две разрешения за строеж № 396/ 19.08.2004 г. и № 463/ 30.09.2004 г., с което е въведена етапност в изграждането. С. З № РД-25-32/ 09.06.2014 г. на Гл. архитект на общината е вписано изменение в последното, като за възложители и собственици са вписани редица лица, между които жалбоподателите пред АС В. Т и заинтересованите страни. На 27.09.2005 г. от Главния архитект на общината е одобрен инвестиционен проект за изграждане на конкретната секция, във фаза технически проект. Като възложители са вписани 15 физически лица, между които жалбоподателите, и в процесната заповед, съобщавани са им от административния орган и издаваните актове. Същите са солидарно отговорни в изпълнението, съгласно чл. 225, ал. 7 ЗУТ, заедно с изпълнителя на строежа - в хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 2 и 3, но той не носи отговорността в случаите по т. 1 от същия, каквото именно е правното основание обвързващо нарушението, посочено в заповедта. С оглед тези данни, съдът правилно е допуснал до участие в процеса физическите лица, собственици, с явно засегнат интерес от разпореденото премахване.
Неоснователно е и касационното оплакване, че в постановеното в повторно проведеното съдебно производство, не са изпълнени дадените в отменителното решение № 7055/ 13.06.2016 г. по адм. дело № 14258/ 2015 г. на ВАС указания. Съдът е положил необходимите усилия да изясни изцяло относимите за спора факти - назначил е СТЕ, (комплексна), с поставени осем на бр. задачи, обхващащи конкретно спорните моменти, изискал е и е приобщил към доказателствения материал допълнителни доказателства, посочени в обстоятелствената част на решението. Цитираната част от указанията на ВАС, послужили в жалбата за обосновка на това оплакване, е изцяло залегнало в т. 7 от задачите на експертизата, а доказателствата са съобразени в съвкупност с останалите и залегнали в изложените от съда изводи, като становището на експертите от приетата СТЕ, е съпоставено с отговорите по двете заключения при предходното разглеждане на делото, в относимите им части.
Настоящият съдебен състав не споделя и основното възражение - че решението е постановено при погрешна интерпретация на събраните доказателства и установените посредством тях факти, което е довело до неправилно приложен материален закон. Изводът е основан на данните от СТЕ, (съвпадащи с тези от предходните), експертите по която, въз основа на измервания на място и данните от КА и заповедта, са установявили различия в действителните параметри на сградата, включително по отношение на средна кота на прилежащ терен и съответните височини. Правилно съдът е отбелязъл, че тези различия не са незначителни, игнорирайки извода от заключението, че несъответствията са малки, с оглед това, че е направен на основание разпоредбата на чл. 18, ал. 4, т. 1, б. „а“ от Наредба 3/2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, действително несъотносима към производството за премахване на незаконен строеж, непредвиждащо "допустими" грешки. В заключението е посочено и, че "за височината на сградата не може да се направи анализ, тъй като не е посочена абсолютна кота за измерената височина на сградата, съгласно чл. 24, ал. 1 и § 52 ЗУТ". Това нарушение на посочените норми е потвърдено и в с. з. от в. л. арх. К., отчетено като непълнота в заповедта, с оглед неспазеното изискване на закона. Наличието на тези непълноти и несъответствия, безспорно рефлектират на законосъобразността на административния акт и допускането им с основание е преценено като самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като предметът на спора изисква точност и конкретика в прилагането на разпоредбите, относими към премахването. Вярно е, че ЗУТ не предвижда премахването на незаконните строежи да е в зависимост от това дали може при това действие да настъпят вреди и в какъв размер - начинът на премахване на строежите е уреден в подзаконов нормативен акт, с гаранции то да не засяга законно построеното, или да причинява вреди на трети лица. Това е така, но в случая се касае за несъответствия, напълноти и неточности при определяне на параметрите и обема на незаконния строеж, който е разпоредено да се премахне, а това безспорно води до незаконосъобразност на издадения акт. И след като в хода на изпълнителното производство е недопустимо да се конкретизират и уточняват тези рамки, порокът на заповедта ще рефлектира и в порок на изпълнителното производство, при което несъмнено ще настъпят вреди, породени именно от некоректно определените за премахване, в нарушение на чл. 24 ЗУТ, части на строежа.
С оглед така изложените съображения, настоящата инстанция приема, че решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса, на ответната страна [фирма], гр. [населено място], следва да се присъдят разноските по делото пред касационната инстанция в размер на 1500 лв., своевременно претендирани и надлежно доказани като заплатени с приложения договор за правна помощ и съдействие, без възражение за прекомерност.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418/29.12.2016г., по адм. дело № 391/2016 год. по описа на Административен съд - В. Т.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, да заплати на [фирма], гр. [населено място], сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лв. разноски за производството пред ВАС. Решението е окончателно.