Образувано е по касационна жалба на М. В. К., от [населено място], [община], чрез пълномощника си. против Решение №318 / 29.11.2016 г. постановено по адм. д. №87 /2016 г. по описа на Административен съд - Хасково, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по делото - кметът на О. Х, в писмено становище оспорва жалбата и претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на М. В. К., против Заповед №145 /03.02. 2016 г. на кмета на О. Х, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, по отношение на настоящия касатор и с нея е разпоредено премахването на незаконен строеж представляващ: „Двуетажна сграда с гараж”, находящ се в УПИ [номер], кв. [номер], [населено място], [община].
Според съда, заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, без съществени нарушения административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Изведени са изводи за нетърпимост и неузаконимост на строежа, съответно на които жалбата е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно.
От данните по делото е установено, че процесният строеж е реализиран от касатора – М. В. К., след 27.11.2004 г., без строителни книжа – одобрени проекти и РС. Установено е още, че обекта отговаря на всички изисквания за строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, както и че описанието му в заповедта съответства на това по съставения констативен акт №39 /12.10.2015 г.
При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при упражняване на дискреционната му власт, спрямо един от възможните му адресати, а именно – извършителя на строежа.
От представената по делото декларация на Н. Т. А. (л.22) е установено, че строежа е извършен след 27.09.2004 г, предвид формулировката на декларацията – съгласие за използване на разделящата имотите ограда за построяване на процесния обект. Предвид годината на изграждане за същия, не са приложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУД на ЗУТ, поради което той не може да се ползва със статут на търпимост. Изводите на съда, че строежа не е търпим, са правилни.
Като правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила.
При този изход на делото, разноските за настоящото касационно производство следва да се възложат в тежест на касатора, като се присъдят на ответника, по своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. (сто лева) на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №318 /29.11.2016 г. постановено по адм. д. № 87 /2016 г. по описа на Административен съд - Хасково.
ОСЪЖДА М. В. К. да заплати на О. Х направените по делото разноски в размер на 100.00/сто/лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.