Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 84 ал.2 СК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. К. А. и от Б. М. К. и двамата от гр. [населено място], представлявани от адв.И. от АК-Смолян, против Решение №26/25.01.2016г., постановено по адм. д.233/2016г., по описа на Административен съд–Смолян с което е отхвърлена жалбата има, подадена против Заповед № 21-РДОС-0026 от 07.10.2016 год. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-Смолян, с която е наредено да се извърши вписване на детето М. Р. А. в Регистъра на деца, за пълно осиновяване, воден от Регионална дирекция за социално подпомагане-Смолян.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
По съображения, изложени в жалбата искат решението да бъде отменено както и да се отмени и Заповед № 21-РДОС-0026/07.10.2016 г., на директора на Регионална дирекция“Социално подпомагане“-Смолян, с която е наредено да се извърши вписване на М. Р. А., ЕГН [ЕГН] в Регистъра на деца, за пълно осиновяване, воден от Регионална дирекция за социално подпомагане-Смолян. Претендира присъждане и на направените разноски по делото и за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - директор на Регионална дирекция “Социално подпомагане“-Смолян не се явява не се представлява пред касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че не са спазени императивните изисквания на чл.84 ал.2, предл. посл. от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), като не е изследван интереса на детето.
Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК,...