Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1086/14.05.2016г., постановено по административно дело № 2268/2015. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА /№МД-РД-001/25.03.2015г., издаден от орган по приходите при отдел КРДПС при Дирекция “Местни данъци“ при община В., с който на дружеството са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ за 2011, 2012 и 2013г. общо в размер на 55184,73лв. и лихви към 26.01.2015г. – 13275,86лв., както и за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2011, 2012 и 2013г. в размер на 34445,95лв. и лихви към 26.01.2015г. – 8484,23лв.

Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.

Ответникът по касационната жалба – кметът на община В., чрез своя процесуален представител, в писмен отговор, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на [фирма] [населено място] срещу Ревизионен акт МД-РД-001/25.03.2015г., издаден от орган по приходите при отдел КРДПС при Дирекция“местни данъци“ при община В. мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, с който на дружеството са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ за 2011, 2012 и 2013г. общо в размер на 55184,73лв. и лихви към 26.01.2015г. – 13275,86лв., както и за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2011, 2012 и 2013г. в размер на 34445,95лв. и лихви към 26.01.2015г. – 8484,23лв.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният Ревизионен акт е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел, че по отношение на имотите, предмет на РА, относно така определените задължения не са опровергани констатациите в ревизионния акт. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно.

Разпоредбата на чл.10,ал.1 във вр. с чл.11, ал.5 ЗМДТ предвижда, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. Данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.

Съгласно чл. 71 ЗМДТ не се събира такса за: 1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

По делото няма спор, че услугите, за които е начислена ТБО са реално предоставяне от общината, както и че в района на общината съществува функциониращо депо.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от касационната инстанция.

Неоснователно е възражението на касатора, че в ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нищожност на ревизионния акт. Както правилно е приел и административният съд неправомерно извършената промяна в ревизиращия екип и подписването на ревизионния доклад/РД/ от лице, което не е включено в ревизиращия екип са пороци на РД, които обаче не рефлектират върху законосъобразността на РА до степен на нищожност. Горният извод е в съответствие с ТР№5/22.06.2015г. по тълк. дело№4/2014г. на Общото събрание на колегиите на ВАС.

Правилно е прието от АС, че не е налице нищожност на РА и поради това, че за периода 2009г. – 2011г. ревизията е следвало да бъде извършена на основание чл.133 и чл.134 ДОПК. Съгласно чл.106, ал.3 ДОПК независимо от издаването на АУЗД, вкл. когато е обжалван, задълженията подлежат на установяване чрез извършването на ревизия. Т.е. ревизирането на период, за който има издаден АУЗД е допустимо да се извърши по общия ред, а не по специалния ред по чл.133 от ДОПК. Освен това, видно от разпоредителната част на АУЗД № МД – А4 -204/02.11.2012г. и на РА № МД – РА – 001/25.03.2015г., по нито една от партидите не са налице дублиращи се, респ. изменени задължения. С АУЗД за имоти парт. № 1240714300001 и № 124071430002 (М3900422) са установени задължения за 2007г. и 2010г. - каквито задължения не са установени с РА. Относно имот парт. № 1240714300004, за който с АУЗД са установени задължения за 2011г., видно от разпоредителната част на РА, за същия са установени задължения за внасяне само за 2012г. и 2013г.

Правилен е и изводът на Административен съд Варна, че задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за процесните имоти и периоди са определени при правилно приложение на материалния закон. Съобразени са и правилно са приложени разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗМДТ, чл.14 и чл.18 от НОРМДТОВ, като за данъчна основа е приета по-високата между декларираната от дружеството отчетна стойност на активите и данъчните им оценки, определени по норми съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. Съдът е приел, че данъчните оценки на имотите са определенив съответствие със закона като се е позовал на заключението по назначената съдебно технико - икономическа експертиза и е изложил подробни мотиви в тази насока, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

В съответствие с доказателствата по делото е и изводът на решаващия съд, че правилно са изчислени и дължимите за периода задължения като са приложени регламентираните ставки за ДНИ и ТБО.

Съответен на материалния закон е и изводът на съда, че в случая облекчението по чл.24,ал.1,т.18/19 от ЗМДТ не може да намери приложение, тъй като не е налице втората предпоставка - съответната сграда да е въведена в експлоатация преди 01.01.2005г. Процесната сграда е въведена в експлоатация на 04.08.2008г., когато е издадено и разрешението за ползване.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че задълженията за внасяне не са определени правилно. По отношение на имот парт. № 1240714300004 изцяло е съобразено плащането на задълженията за ДНИ и ТБО за 2011г. във връзка с АУЗД № МД – АУ – 204/02.11.2012г., поради което за този период не са установени задължения за внасяне.

При определяне на задълженията за внасяне за 2011г. относно парт. № 1240714300002 е съобразено и прихващането по протокол № И003339/07.05.2014г. с надвнесената сума, установена с влязло в сила решение по адм. д. № 649/2013г. на Адм. съд – гр. В.. Както правилно е приел АС-Варна доводите на касатора относно незаконосъобразност на направено прихващане са ирелевантни и не могат да бъдат обсъждани в настоящото съдебно производство т. к. предполагат извършването на косвен контрол върху административния акт, с който е направеното прихващането, което в настоящото производство е недопустимо. От друга страна по делото има данни, че Протокол № И003339/07.05.2014г. е връчен на жалбоподателя и не е обжалван / Искане изх. № 281/22.05.2014г. – в, което дружеството изрично сочи, че е получило протокола/. На следващо място дали и как е извършено прихващането са въпроси, които не са относими към законосъобразността на установените задължения за ДНИ и ТБО, а единствено и само към размера на задълженията за внасяне. В случай, че не са били прихванати лихвите по надплатената главница, каквито са твърденията на касатора, същият би могъл да поиска издаването на АПВ. Действително законната лихва би следвало да му бъде възстановена, предвид разпоредбата на чл.129, ал.6 ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите.

Що се отнася до направените по изпълнителното дело разноски за платени такси и адвокатски хонорар, то същите могат да бъдат претендирани единствено по реда на ЗОДОВ, но не и по реда на чл.128 и следващите от ДОПК, предвид разпоредбата на чл.129,ал.6 ДОПК.

В заключение правилен се явява и крайният извод на съда за законосъобразност на оспорения РА.

Предвид изложеното постановеното от Административен съд – Варна решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което и на осн. чл.78, ал.8ГПК във вр. с чл.37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл.144 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 200 лева - съдебни разноски за настоящата инстанция.

Така мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1086/14.05.2016г., постановено по административно дело № 2268/2015. по описа на Административен съд – Варна

ОСЪЖДА [фирма] гр.[населено място] да заплати на община В. сумата от 200/двеста/ лева – съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция.

Решението е окончателно.