Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. П., в качеството на директор на дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП-София, против решение № 1923/10.10.2016 г., постановено по адм. д. № 3127/2015 г. по описа на Адмнистративен съд гр. В., с което е отменен по оспорване на [фирма] Ревизионен акт № Р-03000315000894-091-001/ 06.07.2015 г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 464/ 29.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. Осъдил е директора на дирекция "ОДОП" -Варна при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 1500 лв.

В касационната жалба се развиват съображения, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че спорът се свежда до въпроса -правилно и законосъобразно ли органите по приходи, издали обжалвания пред съда РА, са установили невнесени в срок вноски за фонд ДОО по КСО за периода м.12.2013 г. в размер на 7 153,74 лв; вноски за осигуряване по ЗЗО за периода м.12.2013 г. в размер на 3105, 42 лв. и вноски за фонд ДЗПО-УПФ по КСО за периода м.12.2013 г. в размер на 1565,09 лв. в данъчно-осигурителната сметка на субекта и изискуеми ли са установените с РА задължения. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и уважена процесната касационна жалба.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна поркуратура счита касационната жалба за неоснователна, съдебното решение за постановено при точно установени факти и обстоятелства.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните по спора и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211,...