Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Л., подадена чрез адв. Х., срещу решение № 593 от 21.04.2016 г., постановено по адм. дело № 898/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б.д, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 244з-2412 от 16.11.2015 г., на ВПД директор на областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Б.д за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на служителя. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград, оспорва жалбата чрез процесуален представител с доводи, изложени в писмения отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно по следните съображения:
Срешение № 593 от 21.04.2016 г., постановено по адм. дело № 898/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б.д, е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 244з-2412 от 16.11.2015 г., на ВПД директор на областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б.д за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на служителя.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушение, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с преследваната от закона цел.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд, а правните му изводи изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че неправилно административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението в оспорената заповед. Правилно административният съд е приел, че въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, дисциплинарно-разследващият орган е направил обоснован извод, който не е опроверган в съдебното производство, че с действията си Л. е допуснал тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1 т. 8 ЗМВР - злоупотреба с власт и доверие с оглед несъответствието му с правно дължимото поведение и изпълнение на задълженията на жалбоподател, в качеството му на служител на МВР, както и че законосъобразно и при условията на обвързана компетентност е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“.
Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно чл. 196, ал. 2 ЗМВР дисциплинарното нарушение, установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В процесния случай становищата, заедно обобщените справки за извършена проверка са постъпили съответно на 18.09.2015 г. и на 9 и 10.11.2015 г., а оспорваният административен акт е издаден на 16.11.2015 г. в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Освен това, съгласно чл. 195, ал. 2 ЗМВР за тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 г. от извършването му, който срок също е спазен и правилно АС - Благоевград е приел за неоснователни възраженията относно неспазване на цитираните разпоредби.
Неоснователно е и възражението, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед. Правилен е изводът на съда, че като се имат предвид обобщените справки, становищата, поканите, протоколите категорично се установява, че на жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с материалите от дисциплинарното производство, да даде обяснения и да изложи позицията си, разяснени са правата му и са приети обясненията му.
Ненамирането на едно от лицата и неразпитването му като свидетел, поради пребиваване в чужбина, не препятства установяване на нарушението, тъй като правнозначимите факти са установени с допустими доказателствени средства - разпити на други лица. Същото се отнася и до невъзможността за определяне на точната дата на предаване на оръжията. Горното обстоятелство не води до нарушаване на правото на защита на касатора, след като в заповедта е определен периодът от време, в който е извършено нарушението.
Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗОБВВПИ всеки предмет с външен вид на огнестрелно оръжие, който има конструкция и е изработен от материал, позволяващ този предмет да бъде видоизменен, че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действие на взривно вещество, се смята за огнестрелно оръжие. В процесния случай категорично от разпитаните в пред първоинстанционният съд свидетели се установява предаването на 3 огнестрелни оръжия, които имат вида по смисъла на чл. 4, ал. 3 от посочения закон и е без правно значение дали и каква е степента им на годност да възпроизведат изстрел, тъй като в тези случаи за Л. са възникнали задълженията да издаде съответните документи, да докладва на началника си и да ги предаде, което не е сторено. Ненамирането на тези пистолети е в пряка причинна връзка с поведението на жалбоподателя и не се явява основание за изключване на дисциплинарната му отговорност.
Неподкрепени с доказателства са твърденията относно заинтересованост на свидетеля П.. Видно от досазателствата по делото същият незабавно, след като е констатирал намирането на пистолет и др. предмети, веднага е извикал жалбоподателя и е предприел необходимите мерки.
Неоснователни са и възраженията във връзка с допуснато нарушение на чл. 206, ал. 4 ЗМВР – видно от материалите от дисциплинарното производство са установени по несъмнен начин правно значимите факти с годни доказателствени средства, включително и посоченото от жалбоподателя с оглед на обективните възможности за това и степента на съдействие от самия него. В тази връзка основателно в отговора на касационната жалба се обръща внимание и на установените обстоятелства относно опити за въздействие върху някои от лицата, с оглед на даване на показания, различаващи се от обясненията им и свързани със застъпваната теза от жалбоподателя.
Правилно е преценено от съда, че обжалваната заповед, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 и с чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Л., съответства на материалния закон.
Като се имат предвид обобщените справки, писмото от дирекция „Вътрешна сигурност“, справката, обясненията на К., П., Г., показанията на свидетелите К., З., П. обосновано АС - Благоевград е установил, че по категоричен начин се доказва, че на К. Л., в качеството му на полицейски инспектор, на неустановена дата през периода 06-07 месец 2014 г. са му били предадени 3 стари револвера, за което той не е съставил нужните документи, не е докладвал на прекия си ръководител и не ги е предал в служба „КОС“. Показанията на посочените свидетели са обсъдени съгласно и с оглед на степента им на конкретност, последователност /предвид и съответствието с дадените от тях обяснения, сведения в хода на дисциплинарното производство/, взаимната им връзка и са изложени убедителни мотиви относно кредитирането им, обсъдени са и показанията на св. Б., В., от които се установява, че същите са узнали за намерените от деца оръжия, имало е струпване на хора и жалбоподателят е присъствал на мястото.
Правилно АС не е възприел възраженията на Л. относно експертните познания на свидетелите и вида на предадените му предмети, както предвид конкретното им описание от посочените по-горе свидетели, така и с оглед на това, че свидетелят П. е служител на МВР и има нужните професионални познания и обективни възможности да възприеме и опише предадените в негово присъствие предмети.
Правилно съдът е стигнал до извода, че доказаното деяние в съответствие с материалния закон е квалифицирано от административния орган като злоупотреба с власт и доверие, с оглед несъответствието му с правно дължимото поведение и изпълнение на задълженията на жалбоподателя, в качеството му на служител на МВР, както и че законосъобразно и при условията на обвързана компетентност е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
С това си деяние жалбоподателят е изпълнил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, което е основание за реализиране на дисциплинарната му отговорност. Предвид тежестта на извършеното нарушение, злоупотреба с власт или доверие, законосъобразно по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР, органът е наложил съответното дисциплинарно наказание „уволнение“, което съдът правилно е потвърдил.
Предвид изложеното не са налице пороци на решението, които да водят до неговата отмяна и същото следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 593 от 21.04.2016 г., постановено по адм. дело № 898/2015 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно .