Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.
Съветът за електронни медии обжалва Решение № 578/17.01.2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VII отделение, по адм. дело № 11750/2016 г., с което е отменено Решение № РД-05-141 от 13.09.2016г. на СЕМ за прекратяване чрез отнемане, на основание чл. 122, т. 3 вр. чл. 105, ал. 4, т. 5 от ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА), на две индивидуални лицензии на [фирма] за доставяне на аудио-визуални медийни услуги. О. [] е на позиция за правилност на решението.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Правилен е решаващият извод в първоинстанционното решение за материалната незаконосъобразност на административния акт.
I. Порокът от материалноправна страна на отмененото решение на СЕМ се проявява в две насоки.
1. Не е налице съответствие между правното – по чл. 122, т. 3 ЗРТ, и фактическото основание за разпореденото отнемане на лицензиите – откриването на производство по несъстоятелност спрямо дружеството и обявяване на начална дата на неплатежоспособността с решение от 10.05.2016 г. на СГС по търговско дело № 4260/2014 г.
а. Чл. 122, т. 3 ЗРТ регламентира отнемането на лицензията при установяване на неверени данни в декларациите по чл. 111, прилагани към заявлението за издаване на лицензия, една от които е за липсата на обстоятелствата по чл. 105, ал. 4, т. 5 от закона – през последните 5 години, предхождащи кандидатстването, лицата да не са обявени в несъстоятелност или да са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация.
б. Осъществяването на това основание предполага противоречие между действителността и обективираното в декларацията изявление на издателя й относно съществуващите към момента на нейното подаване факти. Ненастъпили факти по хипотеза не биха могли да бъдат декларирани, а последващото им проявление не разкрива дори теоретична възможност за квалификацията на декларираните данни като неверни с оглед...