Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С, чрез процесуалния ме представител юрк. Б. С., срещу решение № 653 от 02 февруари 2017 година, постановено по адм. д. № 8776/2016 година по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № РЗМ-5800-30/32-37195/10 февруари 2016 година на началника на М. С, потвърдено с решение № Р-367/32-183135/01 юли 2016 година на директора на Агенция „Митници”.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

От ответника Б. И. Д., чрез пълномощника му адв. С. Ц., е постъпил писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Б. И. Д. срещу решение № РЗМ-5800-30/32-37195/10 февруари 2016 година на началника на М. С, потвърдено с решение № Р-367/32-183135/01 юли 2016 година на директора на Агенция „Митници”, с което е определена митническа стойност на употребяван пътнически автомобил марка Subaru, модел B6 Tribeka 3.0, рама № [номер], първа регистрация 03 януари 2006 година, в размер на 31900 лева. Със същото решение са определени и публичните държавни вземания за посочения автомобил в размер общо на 10533,69 лева, от които мито 3190 лева и ДДС 7343,69 лева. Съдът е приел, че в оспореното пред него решение митническият орган не е изложил мотиви, от които да се установи липсата на предпоставките на чл. 29 и 30 от Регламент № 2913/92. Прието е също така, че при определяне митническата стойност на автомобила началникът на М. С се е позовал на становище на отдел „Тарифна политика”, вх. № 4300-0023/06 юли 2010 година, което не е приложено по делото. Това е мотивирало административният съд да приеме, че оспореният пред него административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неговото издаване, поради което го е отменил и е върнал преписката на същия административен орган – началника на М. С, за издаването на нов административен акт при съобразяване указанията на съда, дадени в мотивите на решението. Така постановеното решение е неправилно.

Необоснован е извода на административния съд, че от съдържанието на приетата административна преписка не се установяват никакви мотиви, обосноваващи липсата на предпоставките за определяне митническата стойност на автомобила по реда на чл. 29 и 30 от Регламент № 2913/92, както и относно това защо митническите органи не приемат представената фактура от 18 декември 2007 година като автентична информация по смисъла на чл. 29 от цитирания регламент. В мотивите на оспореното пред първоинстанционния съд решение № РЗМ-5800-30/32-37195/10 февруари 2016 година на началника на М. С, потвърдено с решение № Р-367/32-183135/01 юли 2016 година на директора на Агенция „Митници”, се съдържа мотивировка относно тези въпроси. Доколко тези мотиви съответстват на доказателствата по преписката и на приложимите правни норми е въпрос по съществото на спора, по който е следвало да се произнесе административния съд със своето решение. Това в случая не е направено, което препятства касационния контрол. Съдът е посочил също така, че освен посочената фактура, са налице и други писмени документи за прехвърляне собствеността върху автомобила, но не е посочил кои са тези документи. Липсата на мотиви по съществени за изхода на административноправния спор въпроси по аргумент от чл. 172а, ал. 2 от АПК представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което винаги води до отмяна на съдебния акт. На практика съдът не е изложил мотиви относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт, а е цитирал разпоредбите на чл. 29, 30 и 31 от Регламент № 2913/92, като декларативно е приел, че административният орган не е мотивирал решението си по отношение приложението на тези разпоредби.

В нарушение на съдопроизводствените правила чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът не е указал на началника на М. С, че не е представил административната преписка изцяло, предвид констатацията му за липсата на цитираното от административния орган становище.

С оглед горното оспореното решение като необосновано и постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила ще следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да се произнесе по материалната законосъобразност на оспореното пред него решение на началника на М. С, като изложи мотиви относно определянето на митническата стойност на процесния пътнически автомобил, и относно дължимостта и размера на публичните държавни вземания.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 653 от 02 февруари 2017 година, постановено по адм. д. № 8776/2016 година по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Решението е окончателно.