Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. [ място], чрез процесуалния му представител юрк. Я. Я., срещу решение № 22 от 30 януари 2017 година, постановено по адм. д. № 628/2016 година по описа на Административен съд - В. Т, с което е отменено решение № 32-249305 от 7 септември 2016 година на началника на М. [ място] и е върната административната преписка на органа за произнасяне по искането на [фирма] със седалище [населено място] при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

От ответника по касация - [фирма], чрез пълномощника юрк. А. Г., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - В. Т е образувано по жалба на [фирма] срещу решение № 32-249305 от 7 септември 2016 година на началника на М. [ място], с което му е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, тъй като използваните от дружеството енергийни продукти не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС). Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми. Поради това съдът е отменил обжалвания административен акт и е върнал административната преписка на началника на М. [ място] за произнасяне по искането на [фирма] при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Така постановеното решение е правилно.

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на оспореното пред него решение е законосъобразен. С разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС са посочени изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Определение на понятието „енергиен продукт за отопление” се съдържа в чл. 4, т. 37 от ЗАДС - продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за цели по т. 10 и т. 33 или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че в случая използваните от [фирма] енергийни продукти не се използват за гориво за отопление. Това е така, тъй като те участват в производствен процес за производство на опаковки. Използваният енергиен продукт - природен газ, е предназначен за подгряване на диатермично масло, което е част от технологичния процес, посредством който се сушат мастила на спиртна основа, влагани в производството на различните опаковки. В производствените сгради на жалбоподателя липсват специфични съоръжения за използването на енергийния продукт като моторно гориво или за отопление на помещения.

При тези данни изводът на административния съд, че като е приел, че използвания от [фирма] енергиен продукт се използва за отопление, митническият орган неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е законосъобразен. В съответствие със закона е и изводът на съда, че в случая са налице всички предпоставки за издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, на ответника по касация ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 30 януари 2017 година, постановено по адм. д. № 628/2016 година по описа на Административен съд - В. Т.

ОСЪЖДА М. [ място] да заплати на [фирма] със седалище [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.