Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. С. С., чрез пълномощника й адв. А. Л., срещу решение № 103 от 22 декември 2016 година, постановено по адм. д. № 106/2016 година по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № З-01-495/19 юли 2016 година на кмета на община Т..

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – кметът на община Т., не е заявил становището си по подадената касационна жалба.

Кметът на община Т. е оспорил с частна жалба определение № 21 от 07 февруари 2017 година, постановено по адм. д. № 106/2016 година по описа на Административен съд Търговище, с което е изменено решение № 103 от 22 декември 2016 година, постановено по същото дело, в частта му за разноските.

В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на определението в частта му, с която е отхвърлена претенцията за юрисконсултско възнаграждение над сумата 200 лева.

В срока по чл. 232 от АПК от К. С. С., чрез пълномощника й адв. А. Л., е постъпил писмено отговор, в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд Търговище е образувано по жалба на К. С. С. срещу заповед № З-01-495/19 юли 2016 година на кмета на община Т., с която на основание чл. 224а, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 224,ал. 1, т. 3, предл. второ и т. 5 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ)...