Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Решение №2663 от 18.04.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №870/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на [фирма] срещу Заповед №934 от 20.11.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 във вр. с ал. 4 във вр. с чл.68е, ал. 1 от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) му е приложена принудителна административна мярка забрана да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика – да не предоставя в своя търговски обект съществена информация относно условията за смяна на тарифен план, като не посочва, че се дължи такса в размер на 19,90 лв. с данък добавена стойност. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – [фирма], счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът постановил решението си, без да обсъди всички аргументи на касатора. В решението формално са посочени изложените от дружеството основания за отмяна и необосновано са преповторени констатациите на органа. Съдът не е съобразил изложеното относно т. 6.1. от Приложение 1 към договора с потребителя и неправилно е констатирал, че щом дадено действие или упражняване на право не е изрично забранено в договора и обвързано с неустойка, следва да се реализира безплатно в полза на потребителя. Не е изложил мотиви защо не приема сочената съдебна практика и не е подкрепил с конкретни аргументи извода си, че търговецът не предоставя своевременно информация за наличието на таксата.

Счита решението за постановено в нарушение на чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА...