Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница „А. С“, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 623/04.02.2016 г. по адм. дело № 12461/2015 г. на Административен съд-София град. Обжалваното решение се счита за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, претендира се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двте съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител, намира касационната жалба за неоснователна по съображения, представени в писмени бележки. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител, я поддържа и моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. За неправилен се счита изводът, че с Регламент № 672/2012 г., се изключва приложението на Регламент № 791/2011 г. в случаите, когато стоки от вида на процесните са произведени в Китай, но са декларирани като внос от Малайзия, и се посочва, че това заключение противоречи на изричните разпоредби и целите на посочените регламенти.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима.
За да се произнесе по съществото й, съобразно чл. 218, ал. 1 АПК, по наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма], срещу решение № 140/06.10.2014 г. на Началника на Митница „А. С“, с което на основание чл. 6 от Митническия кодекс на Общността, във вр. с чл.15, ал. 2,т. 8 от ЗМ и чл. 27, ал. 2 ППЗМ, е извършена корекция за стоката по ЕАД № 11BG005100Н0532999/20.12.2011 г. по кл. 34, 36 и 44 и е определен размера на дължими публични държавни вземания, вкл. за доплащане сумата от 2012,89 лв.- мито в размер на 1677,41 лв. и ДДС - в размер на 335,48 лв, ведно с лихва от момента на възникване на задълженията. С решение № 2606 от 15.04.2015 г. (погрешно посочено в обжалваното решение като решение № 910 от 23.02.2015 г.) АССГ, I отделение, 5 състав, е отменил посоченото решение. Този съдебен акт е отменен от ВАС, II отделение и делото е върнато на АССГ, за повторно разглеждане.
Съдът е приел, че решението на митническите органи е незаконосъобразно, като издадено при липса на съответните материално-правни предпоставки. Развити са доводи, че в конкретния случай не намира приложение Регламент (ЕС) № 791/11 от 03 явгуст 2011 г., тъй като същият е се отнася за стока, която не само трябва да е с произход Китайска народна република, но и да е била експортирана директно в ЕС, без да е внасяна в друга страна. Според съда процесната стока не е внесена директно от Китай, а е била претоварена в Малайзия и в този случай следва да се приложи Регламент № 437/2012 г. на Комисията от 23 май 2012 г., в сила от 24 юни 2012 г., за започване на разследване, във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета, върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Съдът посочва, че в последствие е приет Регламент № 672/2012 на Съвета от 16 юли 2012 г., за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент № 791/2011 върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на тези тъкани, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия, в сила от 25.07.2012 г. Но съдът е приел, че действието на този регламент е по отношение на стоки, внесени след 25.07.2012 г., докато предметът на настоящото производство е извършен на 20.12.2011 г. По посочените съображения, съдът е стигнал до заключение, че липсва изрична правна уредба във вторичното право на ЕС и следователно митническите власти не могат да установяват допълнителни публични задължения само по доклади на ОЛАФ и без да бъдат оспорени официалните документи за произхода на стоките.
Настоящият съдебен състав на ВАС намира изводът на първоинстанционния съд, че оспореният пред него акт е издаден при липса на съответните материално-правни предпоставки, за незаконосъобразен и необоснован, поради следното:
От данните по делото се установява, че по отношение на декларирания внос е била извършена повторна проверка по реда на чл. 78 от Митническия кодекс на Общността и чл. 84, ал. 1 от ЗМ. Въз основа на доклад на извършено разследване на ОЛАФ и след подробен анализ от служителите на отдел „MРР“ при ТМУ, А. С, правилно митническите органи са приели, че внесената стока е с произход Китай, а не Малайзия и, че неправомерно е използвано преференциално тарифно третиране, което е довело до избягване на заплащане на мита и ДДС.
Правилно съдът е посочил, че в националното законодателство единствено в НПК е уредено, че докладите на ОЛАФ представляват писмени доказателствени средства и, че е налице пропуск от страна на законодателя по отношение на тези писмени доказателства, поради което следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО) №1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). В чл. 9 от "Доклад при разследване и действия след разследването от същия е регламентирано, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство. На държавите членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация и същото следва a fortiori да се прилага към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение от 06.02.2007 г. по дело Т-23/03, СЕС. За това следва да се приеме, че докладът на ОЛАФ е доказателство от групата на официални писмени доказателства, освен въз основа на прякото приложение на посочения регламент, така и на основание чл.179 ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се административно - съдебно производстмво. Същият е изготвен от длъжностни лица въз основа на тяхното разследване, възложено от комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа и доказателствената му сила следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото.
Необоснован е изводът на съда, че в конкретния случай не намира приложение Регламент (ЕС) № 791/11 от 03 явгуст 2011 г., тъй като същият се отнася за стока, която не само трябва да е с произход Китай, но и да е била експортирана директно в ЕС, без да е внасяна в друга страна. Определящо за налагането на антидъмпингово мито е произходът на внесената стока. След проведено разследване, на базата на изготвен доклад на ОЛАФ е установено, че стоката е с произход Китай и само е претоварена в Малайзия и следователно правилно е установено от митническите органи, че неправомерно е използвано преференциално тарифно третиране, което е довело до избягване на заплащане на мита и ДДС. Съгласно чл. 1 §1 от Регламент № 672/2012 г. на Съвета от 16.07.2012 г., обхватът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към "всички други дружества", което беше наложено с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 mm както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m 2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, с произход от Китайската народна република, се разширява към вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 mm както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m 2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Следователно обхватът на Регламент № 791/2011, не се ограничава по отношение на посочените стоки с произход Китай.
Съгласно определение от 15.11.2016 г. по дело № С-222/16 г. на СЕС член 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3 август 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, трябва да се тълкува в смисъл, че окончателното антидъмпингово мито, наложено с тази разпоредба, се прилага по отношение на вноса на посочените в нея мрежести тъкани от стъклени влакна с деклариран произход от Тайланд, осъществен преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕС) № 437/2012 от 23 май 2012 година за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 791/2011, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос, какъвто е разглежданият в главното производство внос, когато е установено, че посочените мрежести тъкани от стъклени влакна всъщност са с произход от Китайската народна република.
В определението е посочено също, че въпреки наличните сертификати за произход, при извършване на последваща проверка може да бъде установен действителния произход на тъканите. В конкретния случай извършеното разследване безспорно е установило, че реалният произход на стоките, е от Китай.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил законодателен акт на Европейския съюз, при постановяване на обжалвания съдебен акт, поради което на основание чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, решението, с което е отменено решение № 140/06.10.2014 г. на Началника на Митница „А. С“, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалба на [фирма], да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на касатора следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, в размер на 400 лв. общо за двете съдебни инстанции.
Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 623/04.02.2016 г. по адм. дело № 12461/2015 г. на Административен съд-София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], [населено място], срещу решение № 140/06.10.2014 г. на Началника на Митница „А. С“.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Митница „А. С“, сумата от 400 /четиристотин/ лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.