Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП гр. Б. против решение № 815/ 26.04.2016 г., постановено по адм. д. № 2304/2015 г. на Административен съд гр. Б., с което е отменено решение № 1040-02-44 от 12.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърденото с него разпореждане № 027-00-213-4 от 09.09.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл.54ж, ал.1 КСО, считано от 01.06.2015 г. на Г. З. К. от [населено място], [улица] прекратено изплащането на отпуснатото с разпореждане № 027-00-213-3 от 09.09.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Бургас парично обезщетение за безработица, считано от 05.03.2015 г. до 23.11.2015 г. в размер на 59,18 лв. дневно, поради отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Германия. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материално-правните разпоредби на закона. Развива съображения, че разпоредбата на чл.54д, ал.1,т.3 от КСО в приложимата редакция е императивна и не допуска едновременно придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Р. Б, или пенсия за старост в друга държава и получаване на парично обезщетение за безработица. След като лицето е придобило пенсия за старост в друга държава -Германия, а в случая същата е и отпусната, това е юридическият факт, който води до прекратяване изплащането на парично обезщетение за безработица. Моли обалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касация счита първоинстанционното решение за правилно. Изразява становище, че административният орган неправилно тълкува разпоредбата на чл.54а, ал.1, т.2 от КСО, той не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р. Б, а отпуснатата му частична пенсия от Германия в размер на 18 евро е доход, с който е невъзможно да се издържа, а се има предвид пенсия, равностойна по своята същност и ефективност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита обжалваното решение за правилно, при постановяването му съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразността на оспорения акт, при което е обосновал извод за неправилно прилагане на материално-правните норми и нарушение на целта на закона.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните по спора и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна с правен интерес, по отношение на която решението е неблагоприятно.

По делото страните не оспорват установената от съда фактическа обстановка.

С разпореждане № 027-00-213-3 от 09.09.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Бургас на основание чл.54ж, ал.1 КСО, считано от 01.06.2015 г. на Г. З. К. от [населено място], [улица] отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 05.03.2015 г. до 23.11.2015 г. в размер на 59,18 лв. дневно. Същото е прекратено с разпореждане № 027-00-213-4 от 09.09.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Бургас, потвърдено с решение № 1040-02-44 от 12.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, поради отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Германия.

Спорът е правен и обхваща приложението на чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1 от КСО с оглед отпуснатата на Г. К. "стандартна пенсия" в размер на 18,35 евро месечно за положения от него осигурителен стаж в Германия.

На осн. чл.54д, ал.1, т.3 от КСО изплащането на парично обезщетение за безработица се прекратява при придобиване на право на пенсия за ОСВ или пенсия за ранно пенсиониране в РБ или пенсия за старост в друга държава (съгл. действащата към момента на изд. на акта редакция). Административният орган, за прекратяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица по отношение на К., се е позовал на основанието за получена пенсия в Германия.

Действително, нормата на чл.54д, ал.1, т.3 от КСО е императивна, но настоящият спор е дали от конкретните факти по делото се установява осъществяване на елементите на състава за прилагането й. Разпоредбата предвижда прекратяване на парично обезщетение за безработица при придобито право на пенсия за старост в друга държава. Нормата не съдържа пояснения относно естеството или размера на пенсията, придобита в друга държава.

При тълкуване целта и духа на нормата следва да се има предвид, че безработицата е задължителен осигурителен риск, който не дава възможност на съответното лице да се издържа от полагане на труд. А смисъла на законоустановените основания за прекратяване на парично обезщетение е - да не се получават две осигурителни плащания, които заместват доходите от трудова дейност. Лицата могат да се издържат и от равностойни по размер доходи от пенсия за ОСВ или от пенсия за старост, придобита според законодателството на друга държава, без значение дали е членка на ЕС или извън съюза.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че въпреки неяснотата в закона относно характера на визирата "пенсия за староста", за да се постигне целта на закона, описана по-горе, е необходимо придобитата пенсия в друга държава да бъде отпусната при условия, съпоставими с тези на пенсия за ОСВ в България. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че не следва нормата на закона да се прилага формално, а отпусната пенсия на едно лице в друга държава, да се прецени с оглед равностойността на пенсия за ОСВ в България и възможността за издръжка. В настоящия случай получаваната "стандартна пенсия" от лицето е пропорционална на положения в Германия осигурителен стаж, като е безспорно, че по отношение на К. не са налице предпоставките за придобиване на пенсия за ОСВ в България.

При тези данни по делото, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано, и не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 815/ 26.04.2016 г., постановено по адм. д. № 2304/2015 г. по опиаса на Административен съд гр. Б.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.