Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, подадена чрез процесуалния му представител срещу Решение № 1510/07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 5818/2015 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № РД-11-00-543/19.05.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Л. И. Ц., чрез процесуален представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-11-00-543/19.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която на Л. Ц. – началник отдел "Информационно и техническо осигуряване", Дирекция "АПИТО" - е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Административният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидените в закона изисквания за форма и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл в заповедта не са посочени служебните задължения, които не са изпълнени. Посочените като нарушени текстове от длъжностната характеристика, връчена на жалбоподателката на 19.08.2013 г., не се покриват с описаните в обстоятелствената част неизпълнения на задължения от страна на Л. Ц.. Така постановеното решение е правилно.

Изводът на първоинстанционния съд за...