Т. Д. П. е подал касационна жалба срещу решението от 17.12.2015 г. по адм. дело № 8885/2015 г. по описа на Административния съд - София град, с което са били отхвърлени предявените от него срещу Агенция „Пътна инфраструктура" искове за заплащане на обезщетения, общо в размер на 25 000 лева, за неимуществени вреди, понесени в периода 07.11.2012г. - 11.09.2015г. от незаконосъобразно действие на служител на агенцията. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено.
Агенция „Пътна инфраструктура" не е изразила становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна.
Производството пред Административния съд - София град е образувано по исковата молба на Т. Д. П. срещу Агенция „Пътна инфраструктура" за заплащане на обезщетения, общо в размер на 25 000 лева, за неимуществени вреди в периода 07.11.2012г. - 11.09.2015г., причинени на ищеца от незаконосъобразно действие на длъжностно лица на агенцията.
Административният съд установил, че ищецът се е явил на проведения на 07.11.2012г. конкурс за заемане на длъжността „юрисконсулт“ в дирекция "Обществени поръчки и правно обслужване" на Агенция "Пътна инфраструктура", обявен със заповед № РД-11-1127/03.10.2012г. на председателя на управителния съвет на агенцията. При провеждането на практическия изпит като един от етапите на конкурса, конкурсната комисия разрешила ползването на нормативни актове от участниците.
Във връзка с подадена от Т. П. жалба, той бил уведомен с писмо изх.№ 94-00-1859/30.11.2012г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”, че даденото разрешение от комисията за ползване на нормативни актове не представлява нарушение, тъй като съгласно чл.31, ал.2 от Наредба за провеждане на конкурси за държавни служители /НПКДС/ при проверка на юридическите знания и умения на практически изпит по решение на комисията кандидатите могат да ползват нормативни актове.
Недоволен от този отговор, ищецът подал жалба и до Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С писмо №V8-3007/ 08.01.2013г. на главния секретар на министерството бил уведомен за резултата от извършената проверка, при която било направено заключение за спазване на нормативните изисквания от страна на конкурсната комисия.
От правна страна съдът приел, че не е налице основанието по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) за ангажиране на имуществената отговорност на Агенцията. Посочил е, че в понятието "незаконосъобразни действия" се включват всички онези фактически действия, извършени от административен орган или от длъжностно лице, които не са административни актове, не се извършват в изпълнение на административни актове или на закона и засягат или застрашават права, свободи или законни интереси на частноправни субекти.
Визираното от ищеца незаконосъобразно действие на служител на ответника е формулирано от него като даване на разрешение за ползването на нормативни актове при провеждането на практически изпит в рамките на конкурсна процедура за заемане на длъжността „юрисконсулт“, която се заема по служебно правоотношение. Според административният съд, действието не е неправомерно, тъй като е предприето в изпълнение на нормативен акт. По силата на чл.31, ал.2 НПКДС, когато чрез практически изпит се проверяват юридически знания и умения, кандидатите могат да ползват нормативни актове по решение на комисията. Съдът изтъкнал, че преценката да се разреши ползването на нормативни актове е предоставена изцяло на конкурсната комисия, като не се изисква предварително оповестяване на това решение /арг. от разпоредбата на чл.13, ал.1, чл.14, ал.2 вр. с чл.25, ал.1 НПКДС/. От друга страна, в публикуваното обявление за конкурса не се съдържала забрана за ползване на нормативни актове при провеждането му, която впоследствие да е отменена с решението на конкурсната комисия. В този аспект съдът отхвърлил довода на ищеца, че разрешието да се ползват нормативни актове представлява дискриминационно третиране и нарушение на забраната по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.Съдът отбелязал, че решението на конкурсната комисия е насочено към всички кандидати. Ищецът не ангажирал доказателства за това, че е бил поставен в по-неблагоприятно положение, на основата на негово качество, попадащо под квалификацията „защитен признак“, доколкото е, било е, или би било третирано друго лице в сравнима ситуация. По тези съображения административният съд отхвърлил предявените искове.
Решението е правилно по резултат, макар някои от изводите на съда да не се споделят от касационната инстанция.
Административният съд законосъобразно е приел, че длъжностни лица от Агенция "Пътна инфраструктура" не са осъществили неправомерни действия, което само по себе си изключва отговорността на юридическото лице по чл.1, ал. ЗОДОВ.
Съдът обаче не е съобразил, че даденото разрешение за ползване на нормативни актове по време на практически изпит не е фактическо действие, а волеизявление на длъжностните лица, включени в състава на конкурсната комисия. Решенията на конкурсната комисия по време на провеждане на конкурсна процедура по чл.10д от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)и не подлежат на съдебен контрол (чл.10д, ал.2 ЗДСл, в редакцията съгласно ДВ, бр. 43 от 29 април 2008 г.). Те не могат да бъдат отменяни като незаконосъобразни, което води до липсата на основание за предявяването на иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд не е следвало да обсъжда и доводите на ищеца за проява на дискриминационно отношение. Органите, които са компетентни да установяват неравно третиране, са Комисията за защита от дискриминация и гражданският съд. Административният съд не е компетентен да установява нарушения на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) или на други закони, уреждащи равенство в третирането. Съгласно чл.74, ал.2 ЗЗДискр административните съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неравно третиране, тогава, когато фактическият състав на отговорността включва вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, но само ако е постановено решение на Комисията за защита от дискриминация, с което дискриминацията е установена. В случая няма издадено решение на Комисията за защита от дискриминация, което изключва възможността за предявяването на иск за обезщетяване на вреди, произтичащи от неравно третиране.
За пълнота на касационната проверка следва да се отбележи и правилността на извода на административния съд за липса на доказателства за проявлението на каквито и да е неимуществени вреди за ищеца.
При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател нарушения решението на административния съд следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №8033 от 17.12.2015 г. по адм. дело № 8885/2015 г. по описа на Административния съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.