Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. П., от [населено място] против решение № 25 / 09.01.2017 г. по адм. дело № 1166 / 2016 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив чрез юрисконсулт Г. Т. изразява становище за неоснователност на същата.

Ответникът - Д. В. П., чрез особения си представител адв. П. А. приема касационната жалба за основателна.

Ответникът – З. Д. М. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 25 / 09.01.2017 г. по адм. дело № 1166 / 2016 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на В. А. П., от [населено място] срещу отказ за издаване на задължителни предписания, обективиран в писмо изх. № ЗД – 94 ВВ от 18.04.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

По делото е установено, че...