Образувано е по касационна жалба на К. Д. К., от [населено място], [община], [област] против решение № 6 / 06.01.2017 г. по адм. дело № 505 / 2016 г. на Административен съд – Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на §5, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЛЗ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Враца изразява становище за неоснователност на същата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
С решение № 6 / 06.01.2017 г. по адм. дело № 505 / 2016 г. Административен съд – Враца е отхвърлил жалбата на д-р К. Д. К., от [населено място], [област] с регистрирано лечебно заведение Амбулатория за индивидуална практика за извънболнична първична медицинска помощ, [населено място], [община], Селска здравна служба срещу заповед № РД – 10 – 137 от 29.07.2016 г. на директора на РЗИ – Враца, с която е разпоредено заличаване на лечебното заведение и анулиране на удостоверението му за регистрация.
По делото е установено, че с писмо изх. № РД-08-2048 от 18.08.2015 г. издадено от директора на РЗИ-Враца жалбоподателят е бил уведомен, че съгласно §5 от ПЗР на ЗЛЗ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) (обн. ДВ бр.47 от 2014 г.) общо практикуващите лекари, включително лекарите по §94 от ПЗР но ЗИД на ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) (обн. ДВ бр.41 от 2009), които до 02.06.2014 г. не са се зачислили за придобиване на специалност по обща медицина, могат да продължат да работят като индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ за срок от 5 години от влизане в сила на този закон, при условие, че се зачислят за придобиване на специалност по обща медицина в срок до една година от влизане на закона в сила. Със същото писмо жалбоподателят е бил поканен на работна среща, на 25.08.2015 г. от 11.00ч. в РЗИ-Враца с участието на ръководството на РЗОК, в която е взел участие.
С молба вх.№КД-03-2199 от 07.09.2015 г. до директора на РЗИ-Враца жалбоподателят е поискал да бъде включен за признаване на специалност обща медицина.
Отчитайки, че не се е зачислил в предвидения по §5, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЛЗ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) срок с писмо изх.№КД-04-1828/21.07.2016 г. директорът на РЗИ-Враца е уведомил жалбоподателя, че регистрацията му в Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, воден от РЗИ-Враца ще бъде заличена, считано от 01.08.2016 г. Жалбоподателят е депозирал възражение срещу заличаването на лечебното заведение с аргумента, че има сключен договор с РЗОК до месец февруари 2016 г..
Въз основа на горното е последвало издаване на оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл. 45, ал.1, т.9 от ЗЛЗ лечебното заведение на д-р К. Д. К. - Амбулатория за индивидуална практика за извънболнична първична медицинска помощ, [населено място], [община], Селска здравна служба е било заличено от 01.08.2016 г. от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, воден от РЗИ-Враца.
Съгласно §5, ал.1 от ПЗР на Закон за допълнение на ЗЛЗ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) (обн. ДВ бр.47 от 2014 г., в сила от 03.06.2014 г.) общо практикуващите лекари, вкл. лекарите по §94 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) (ДВ бр.41 от 2009 г.), които до 02.06.2014 г. не са зачислени за придобиване на специалност по обща медицина, могат да продължат да работят като индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ за срок от 5 години от влизането в сила на този закон, при условие, че се зачислят за придобиване на специалност по обща медицина в срок до една година от влизането в сила на този закон - до 02.06.2015 г. По силата на §5, ал.2 от ПЗР на ЗЛЗ след изтичане на срока по ал.1, в който лекарите могат да продължат да работят като индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ, регистрацията в съответната регионална здравна инспекция на лекарите, които не са придобили специалност по обща медицина се заличава.
Жалбоподателят не е придобил изискуемите права по чл. 14а ЗЛЗ и с това е отпаднало правото му да организира и осъществява индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ. Законосъобразно административният съд е отбелязал, че не са налице и предпоставките по §6 от ПЗР на ЗД на ЗЛЗ, за изключване на приложението на §5, тъй липсват доказателства, от които да се установява, че д-р К. Д. К. има призната специалност по вътрешни болести, детски болести или по спешна медицина, при наличието на които би могъл да продължи да осъществява дейността си като индивидуална практика за първична медицинска помощ, без да придобива специалност по обща медицина.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 / 06.01.2017 г. по адм. дело № 505 / 2016 г. на Административен съд – Враца. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.