Производство по чл. 145 - чл. 178, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и чл. 16, ал. 4 от ЗКФН (ЗАКОН ЗЗД КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН).

Образувано е по жалба подадена от Застрахователно акционерно дружество [фирма] [населено място] чрез процесуален представител, против решение № 321-ОЗ от 23.04.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на основание ЗКФН, във връзка с чл. 68, ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ – отм. ), чл. 3, ал. 1 и чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на технически резерви от застрахователите и от презастрахователите (Наредба № 27), е отказано да бъде одобрен представения с писмо вх. № РГ-10-01-37/19.03.2015 г., допълнено с писмо вх. № РГ-10-01-43 от 27.03.2015 г., метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2014 година и текущо през 2015 по застраховките по раздел II, буква „а”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ отм. , а именно: „Верижно – стълбов метод на база акумулирани исторически стойности на предявените претенции, при използване на среднопретеглени коефициенти на развитие, получени по собствени данни на дружеството и пазарни данни, претеглени с коефициенти на достоверност. Жалбоподателят излага доводи, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби, липса на компетентност, несъответствие с целта на закона и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез процесуален представител, оспорва жалбата и излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение в писмени бележки и моли, да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От фактическа страна се установява, че с писмо изх. № РГ-10-01-14 от 03.02.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е уведомен жалбоподателя за пазарния му дял в общия за пазара очакван размер на възникналите, но непредявени претенции, както и стойностите на корекционните коефициенти по чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27 (отм.), с които след представяне на мотивирана обосновка в КФН, дружеството може да коригира пазарния си дял в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции.

С. З № 46/04.02.2015 г. на заместник – председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор” при КФН, е наредено при представяне на основание чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27/29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите (Наредба № 27/29.03.2006 г. - отм. ), на мотивирано искане за одобрение на метода за образуване на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, тестът за адекватност на размера на образувания по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите резерв за възникнали, но непредявени претенции по чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27/29.03.2006 г. да се извърши при общ за пазара очакван размер на непредявените претенции към 31.12.2014 г. от 523 606 820 лева.

С писмо вх. № РГ- 10-01-37/19.03.2015 г., допълнено с писмо вх. № РГ-10-01-43/27.03.2015 г., в съответствие с чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27 (отм.), ЗАД [фирма] е подало мотивирано искане за одобрение на метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и застраховка „Зелена карта”.

С обжалваното в настоящото производство решение № 321-ОЗ от 23.04.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор", на основание ЗКФН, във връзка с чл. 68, ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ – отм. ), чл. 3, ал. 1 и чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27 (отм.), е отказано да бъде одобрен представения с писмо вх. № РГ-10-01-37/19.03.2015 г., допълнено с писмо вх. № РГ-10-01-43 от 27.03.2015 г., метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2014 година и текущо през 2015 по застраховките по раздел II, буква „а”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ отм. , а именно: „Верижно – стълбов метод на база акумулирани исторически стойности на предявените претенции, при използване на среднопретеглени коефициенти на развитие, получени по собствени данни на дружеството и пазарни данни, претеглени с коефициенти на достоверност.

За да постанови оспорваното решение, административният орган се е мотивирал с това, че в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27 (отм.) е извършен тест за адекватност на размера на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, която не може да бъде по-нисък от пазарният дял на дружеството в общия за пазара очакван размер на възникналите, но непредявени претенции, определен съгласно Заповед № 46/04.02.2015 г. на заместник – председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор” при КФН. Минималният размер на резерва по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (45 343 468 лв.) е по-висок от резултата, получен по избрания от дружеството метод (31 553 166 лв.). Предвид изложеното, административния орган е приел, че искането на дружеството да се одобри метод за образуване на резерв от възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2014 г. по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в размер на 31 553 166 лв., който е с 13 790 302 лв. по – нисък от пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, противоречи на разпоредбата на чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27 (отм.).

Заповед № 46/04.02.2015 г. на заместник – председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор” при КФН е отменена с решение № 9577/23.08.2016 г. по адм. д. № 3387/2015 г. на ВАС, VII отд., оставено в сила с решение № 1343/01.02.2017 г. по адм. д. №12141/2016 г. по описа на ВАС, 5 – членен състав.

С определение № 9002/23.07.2015 г. настоящото съдебно производство е било спряно до приключване на производството по адм. д. № 3387/2015 г. с влязъл в сила съдебен акт. Това определение е оставено в сила с Определение № 13445/10.12.2015 г. по адм. д. № 11146/2015 г. по описа на ВАС, 5 – членен състав.

С оглед на изложеното от фактическа страна, в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден в рамките на предоставената компетентност на заместник - председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 24 ЗКФН, заместник - председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" решава други въпроси във връзка с надзора върху застраховането и презастраховането, които не са предоставени в изричната компетентност на комисията по чл. 13 ЗКФН, поради което административният акт е издаден от компетентен орган. Неправилното наименуване на индивидуалния административен акт не води до липса на компетентност, в каквато насока са доводите на жалбоподателя. Обжалваният административен акт е издаден при спазване на установената форма и административнопроизводствени правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби.

Съгласно чл. 63, т. 2 от КЗ отм. с цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни договори, застрахователят е длъжен по всяко време да образува достатъчни по вид и размер технически резерви съгласно изискванията на закона. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КЗ отм. предвижда застрахователят да поддържа достатъчни по размер техническите резерви по чл. 68 в съответствие с общия обем на неговата дейност и задълженията по сключените от него застрахователни и/или презастрахователни договори, доколкото е възможно основателното им предвиждане.

В съответствие с чл. 68, ал. 2, т. 2 от КЗ отм. застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по раздел II от приложение № 1, образува технически резерв за предстоящи плащания. Съгласно чл. 2 от Наредба № 27 (отм.) - размерът на техническите резерви се изчислява въз основа на стойността на поетите от застрахователя или от презастрахователя, наричани по-нататък "дружествата", задължения, които се очаква да бъдат изпълнени в бъдеще по влезли в сила застрахователни или презастрахователни договори, разходите, свързани с изпълнението на тези задължения, както и стойността на възможното неблагоприятно отклонение от това очакване. Според чл. 3 от Наредба № 27 (отм.) техническите резерви се образуват по методите, определени с наредбата, или по други методи, които са предписани или одобрени от заместник - председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", които се описват в годишния актюерски доклад, представян в Комисията за финансов надзор, възприетият метод може да бъде променен след предварително одобрение от заместник-председателя.

Съгласно чл. 9, ал. 5, т. 1 от Наредба № 27 (отм.), размерът на резерва се определя по няколко метода, един от които е верижно-стълбов метод. Чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27 (отм.) предвижда, че резултатът за размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции към края на годината, определен по избрания от застрахователя метод, не може да бъде по-нисък от пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции. Общият за пазара очакван размер на непредявените претенции към края на годината се определя със заповед на заместник-председателя, в случая пазарния резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2014 г. е определен със Заповед № 46/04.02.2015 г., отменена с решение № 9577/23.08.2016 г. по адм. д. № 3387/2015 г. на ВАС, VII отд., влязло в сила на 01.02.2017 г.

Следователно, налице е нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, настъпил след издаване на акта, който има значение за решаване на делото по същество. Отмяната на акта за определяне на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, следва да бъде последвана и от отмяна на оспорвания в настоящото производство административен акт, тъй като спрямо този пазарен дял се преценява дали резултатът за размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции, определен по избрания от застрахователното дружество метод към 31.12.2014 г., е по – нисък, както е прието в обжалваното решение.

Предвид изложените съображения, обжалваният административен акт следва да бъде отменен.

При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на Застрахователно акционерно дружество [фирма] [населено място] сумата от 50 лева представляваща платена държавна такса по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 321-ОЗ от 23.04.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

ОСЪЖДА Комисията за финансов надзор, да заплати на Застрахователно акционерно дружество [фирма] [населено място], разноски по делото в размер на 50 (петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.