Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна срещу решение № 400 от 26.02.2016 г. постановено по адм. дело № 2697 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Варна.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, оспорва решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е обсъдил значителна част от представените по делото доказателства, а именно писмените такива, което затруднява правото му на защита. В решението си съдът е посочил, че не кредитира показанията на свидетеля Д. Д., като същевременно подробно е обсъдил установените с тях факти. Счита, че предвид разпоредбите на чл. 157 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК и с чл. 171, ал. 5 от АПК, преценката на съда за допускане на доказателства следва да се извърши в хода на съдебното производство, а не с постановяването на съдебното решение. Що се отнася до констатацията на съда, че показанията на свидетеля следва да са обективирани в други писмени актове, сочи, че това са именно писмените доказателства представени по делото, които съдът не е счел за нужно да обсъди при постановяване на решението си. Счита, че съдът не е обсъдил в цялост заключението на представената по делото съдебно-ветиринарномедицинска експертиза (СВЕ). При постановяване на решението той е взел под внимание показанията дадени от трима свидетели на жалбоподателя, въпреки, че двама от тях не са очевидци на факти от съществено значение за решаването на спора, а показанията на третия свидетел В. Т. са вътрешно противоречиви. Изводите на съда, мотивирали го да отмени административния акт са немотивирани и са в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл....