Р Е Ш Е Н И Е

№ 500

гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 3835 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 3429 от 03.07.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 697 от 26.05.2023 г. по в. гр. д.№ 2682/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е обезсилено Решение № 261377 от 21.04.2022 г. по гр. д.№ 9953/2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, и е прекратено производството по делото като недопустимо.

Касаторът „Влаев и син” ЕООД, представляван от адвокат Г. И. от САК, счита, че въззивното решение е недопустимо. Моли да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

Ответникът по касация „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, чрез процесуален представител адвокат Р. Р. от САК, поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски, за които поддържа, че са определени съобразно действащата редакция на Наредба № 1 на ВАдвС. Счита, че разноски на насрещната страна не се дължат, доколкото касационното обжалване е допуснато служебно от съда.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, апелативният съд се е произнесъл в приложното поле на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК.

Прието е, че „Влаев и син” ЕООД е предявил срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК относно собствеността на поземлен имот с идентификатор 68134.4093.3084 по КККР с площ от 1 797 кв. м. Преценявайки допустимостта на претенцията, САС е посочил, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът извежда своя интерес да предяви иска първо от невъзможността да постигне промяна в регулационния и застроителен план, а на следващо място - от обстоятелството, че правото на собственост на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД не е признато с влязло в сила решение и може да бъде оспорвано (тъй като не е било предмет на делото, приключило с влязло в сила решение по ревандикационна претенция, предявена от „Влаев и син” ЕООД срещу настоящия ответник).

Въззивният съд е приел, че от твърденията в исковата молба може да се направи извод, че с предявения иск „Влаев и син” ЕООД цели да придобие възможност да реализира промяна в регулационния и застроителния план, която процедура, инициирана от него, е била преустановена поради възражението на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и правото на собственост, което това дружество му противопоставя. Прието е, че в този случай ищецът има интерес от съдебно решение, с което да се отрича не правото на собственост на другия правен субект, а да се потвърди неговото субективно материално право. Само в този случай той ще може да постигне твърдяната в исковата молба цел.

На следващо място е акцентирано, че съгласно исковата молба предявяването на отрицателния установителен иск е предприето, за да се въведе като предмет в гражданския процес правото на собственост на ответника - т. е. само и единствено той да доказва юридическите факти, от които произтича твърдяното от него право на собственост. Прието е, че това отрича наличието на правен интерес от търсената защита. Според въззивния съд „Влаев и син” ЕООД би обосновал правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, ако се легитимираше с документ за право на собственост върху процесния имот (констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка) и при оспорване от страна на ответника и възникване на конкуренция на права, би могъл да избере защита чрез него. Прието е, че уважаването на отрицателния установителен иск няма да доведе до правни последици в патримониума на „Влаев и син” ЕООД, а именно възникване на субективно материално право на собственост или на защита на съществуващо такова. В случая, с предявения отрицателен установителен иск не се брани право на ищцовото дружество, защото това, произтичащо от договор за покупко-продажба върху процесния имот е отречено със сила на пресъдено нещо по предявения ревандикационен иск между същите страни. Дори и в случай на възможност да се придобие имот на оригинерно основание, за жалбоподателя няма правен интерес от отрицателен установителен иск, доколкото заявеното от него добросъвестно владение няма да доведе до придобиване на правото на собственост при отричане правото на ответника.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - поради очевидна неправилност. Съпоставката между мотивите на въззивния съд – от една страна, а от друга – текста на исковата молба и уточнението й, направено с молба вх.№ 285055 от 09.11.2020 г., обосновава извод, че въззивният съд не е подложил на обсъждане твърдението, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота преди предявяването на исковата молба. Същевременно, съобразно т. 1 на ТР по тълк. д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице на първо място, когато ищецът твърди, че притежава самостоятелно право, което се оспорва. В този смисъл липсата на обсъждане дали това твърдение е подкрепено от събраните по делото доказателства, респ. – липсата на преценка за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск в контекста на тази хипотеза, обективират явно нарушение на правилото по чл. 12 ГПК в квалифицирана степен.

Произнасяйки се по касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че следва да бъдат приложени разясненията, направени в ТР по тълк. д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора; в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, като установи фактите, от които произтича неговото право, засегнато от правния спор. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Ако констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.

Тези постановки са доразвити в практиката на ВКС, съгласно която, когато ищецът по предявен отрицателен установителен иск обосновава правния си интерес с твърдение, че е собственик на спорния имот, то доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и съдът следва да разреши този въпрос с произнасяне по съществото на спора (така: Определение № 427 от 12.12.2013 г. по ч. гр. д.№ 3593/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д.№ 4705/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 9 от 10.02.2017 г. по гр. д.№ 6320/2015 г. на ВКС, II г. о., Решение № 52 от 19.06.2018 г. по гр. д.№ 2154/2017 г. на ВКС, II г. о. и др.). В тези случаи наличието на самостоятелни права на ищеца, макар и да не е част от предмета на претенцията, се превръща във въпрос от значение за основателността на иска. Това е така, тъй като чрез твърденията си за собственост ищецът се домогва да установи наличието на правопогасяващ правата на ответника юридически факт. Отрицателният установителен иск за собственост е допустим, но би бил неоснователен, когато ищецът обосновава правния си интерес с твърдение, че притежава спорното право, но не го докаже успешно в производството. При наличие на влязло в сила решение, с което е отхвърлен вече предявен от него иск за собственост, завеждането на отрицателен установителен иск е допустимо, ако ищецът се позова на различно придобивно основание от това, въз основа на което се е легитимирал по предявения ревандикационен иск, респ. - обоснова правния си интерес с необхванати от силата на пресъдено нещо юридически факти, какъвто е и настоящият случай.

При всички случаи правото на собственост на ищеца не е предмет на спора при предявен отрицателен установителен иск, а служи за обосноваване на правния му интерес да отрича правото на ответника. Затова, ако ищецът се позовава на няколко основания, от които извежда правния си интерес да предяви иска и съдът пропусне да се произнесе по някое от тях, постановеното решение не е недопустимо, а неправилно като постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, задължаващи съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните.

Изложеното обосновава извод, че постановеното от САС решение е неправилно и като такова подлежи на отменяване, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на спора ще следва да бъде разрешен и въпросът за разпределението на отговорността за разноските и за настоящото производство (чл. 294, ал. 2 ГПК).

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивно Решение № 697 от 26.05.2023 г. по в. гр. д.№ 2682/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: