Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кооперация [ЮЛ]
, [населено място] (по – надолу в текста „Кооперация/та“), срещу Решение № 512 от 15.12.2015 г., постановено по адм. д. № 499 по описа на Административен съд – В. Т (АСВТ) за 2015 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Заповед № 886 от 03.07.2015 г., издадена от кмета на О. С, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) е наредено да се изземе от ОП-К [ЮЛ] 1,131 дка от поземлен имот – публична общинска собственост с идентификационен № [номер] и начин на трайно ползване – полски път. Наред с това Кооперацията е осъдена да заплати на О. С сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложените в нея съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендират се сторените по делото разноски. Според касационния жалбоподател, направената в решението преценка на фактите е неправилна, а изложените мотиви са противоречиви. Неправилно съдът е приел, че Кооперацията държи без основание общински полски път с идентификационен № [номер], тъй като тя не е нито държател, нито владелец на имота. В него Кооперацията осъществява услуги с личен труд на лицата и не е възможно да й се вменява задължение да изкоренява трайни насаждения. По тези и други многобройни съображения по същество на спора досежно законосъобразността на оспорената пред първоинстанционния съд заповед се иска уважаването на касационната жалба.
В съдебното заседание...