О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1404
Гр. София, 29.05.2024г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.
ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 615 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу въззивното решение № 854/09.06.2022г. по в. гр. д.№3127/2021г., постановено от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262584/20.04.2021 г. по гр. д. № 12067/2017 г. на СГС, I-17 състав, и ответното застрахователно дружество Ч. П. А.С. /CESKA POJISTOVNA A.C./ е осъдено да заплати на ищеца О. А. А. сумата от 24 747.04 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени при ПТП на 14.05.2013г. в Р. Ч. ведно със законната лихва от 14.11.2014г. до окончателното изплащане, като искът му за разликата до претендираните 80 000 лева и за мораторни лихви върху обезщетенията за периода 14.05.2013 г. – 13.11.2014 г. е отхвърлен, и също така ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищците Б. С. И., О. А. А., А. А. А. и С. А. А. суми от по 1 322.90 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, получени от наследодателя им А. А. И. от същото ПТП, ведно със законните лихви от 14.11.2014 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния предявен размер от 80 000 лева е отхвърлен.
Първата касационна жалба е подадена от ответното застрахователно дружество Ч. П. А.С. / CESKA POJISTOVNA A.C./ чрез процесуалния му пълномощник – адв. Т. Б., срещу решението, в частта, в която е потвърдено осъдителното решение на СГС, като се поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че САС правилно е приел, че приложимо е чешкото материално право, но неправилно е счел, че следва да се увеличат точките за оценка на увреждането на здравето на ищците съответно с 50% и 40%. Поддържа, че и за двамата пострадали не са налице предпоставките по параграф 6 от Наредба №440/2001г. за увеличаване размерите на обезщетенията, като цитира същата. Сочи, че увредите не са изисквали специален режим на лечение, нито при О. А. е налице хипотезата на б.“б“ по пар.6 от Наредбата / продължителна белодробна вентилация, канюлиране на големи съдове или диализа/, а напротив - хоспитализацията е протекла и приключила без усложнения. Поддържа, че при А. Ю. е отчетена продължилата два дни изкуствена белодробна вентилация и затова точките са увеличени с 60% на 435,20т. Поддържа и че въззивният съд не е отчел чешкия национален манталитет и възприятия за справедливост, както и финансовата стабилност на чешкия застрахователен сектор. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност и по чл. 280, ал.1, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:
1. „Чешкото право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в Чехия? Не следва ли да се съобрази чешката съдебна практика? При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение не следва ли да бъдат изяснени какви са приложимите критерии за това, както съгласно чешкото материално право, така и съгласно чешката практика и правна доктрина?“, по които поддържа, че е налице произнасяне в противоречие с цитираната практика на ВКС, обективирана в решение №156/21.01.2020г. по гр. д.№336/2019г. на ВКС, 2г. о.
2. „Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Допустимо ли е въззивният съд да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят? В случай, че предмет на установяване следва да е не само съответна позитивно-правна норма, но също така тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, то не съставляват ли допустим източник на информация правно-информационни системи, официални справочници, становища на експерти и специализирани институции и др.?“, за които поддържа, че е налице противоречие с решение №233/22.01.2013г. по т. д.№914/2011г. на ВКС, решение №156/21.01.2020г. по гр. д.№336/2019г. на ВКС, 2 г. о.
Ответниците по касационната жалба – О. А., С. А., Минет А. и А. А. са подали отговор от 29.01.2024г. чрез процесуалния си пълномощник - адв. Е. Б., в който оспорват същата по подробно изложените съображения и претендират да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Претендират и присъждане на разноски.
Втората касационна жалба е насрещна, и е подадена от О. А., С. А., Минет А. и А. А. чрез процесуалния им пълномощник - адв. Е. Б., срещу решението в частта му, в която е потвърдено отхвърлянето на исковите претенции съответно за О. А. А. за разликата над 24 747,04 лв. до пълният предявен размер от 80 000 лв. и за сумата над 5 291,60 лв. до пълният предявен размер за наследниците на А. А. И.. Касаторите поддържат, че съдът неправилно е изчислил точките на А., тъй като раните в областта на главата му следвало да бъдат оценени с код 017 на 15т., а не отделно общо на 6т. и следвало да се добавят и 20т. по код 060 за лека степен на мозъчно сътресение. Отделно сочат, че неправилно е прието, че А. е бил пенсионер, тъй като към момента на ПТП е бил на 62г., в разцвета на силите си, а от работоспособен човек, след инцидента е пенсиониран по болест. Сочат, че тежката лицево-челюстна травма му е причинила сериозен дискомфорт до края на дните му, тъй като остеосинтезата е останала в устата му до смъртта му, в резултат на което се е събирала гной, причинявайки му непрестанни болки и страдания. Считат, че е неправилно виждането на САС, че възраженията им за точкуването били преклудирани, тъй като в целия процес ответниците изцяло оспорвали тази система и в тази връзка са поискали и отправяне на преюдициално запитване до С., което поддържат и в касационната жалба. По подробно изложените доводи считат, че обезщетението следва да се определи от съда по справедливост, а не на база ограничаващите разпоредби на Наредба №440/2001г. Претендират допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, отмяната му и уважаване на исковите претенции в пълен размер.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 - т. 3 от ГПК, като поставят следните въпроси:
1. „Може ли с разпоредби в местното законодателство да се ограничават размерите на присъжданите от съдилищата обезщетения до изрично посочени в съответните текстове, какъвто е случая с ГК и Наредба №440/2001г. от чешкото право?“;
2. „Има ли право държава – членка / в случая Чешката република/ да ограничава размера на дължимото обезщетение за пострадали при ПТП лица, на които са им причинени телесни увреждания под определените в европейските директиви нива?“
3. „Допускат ли член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и чл. 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната уредба на гражданската отговорност за пострадали при ПТП лица, на които са им причинени телесни повреди, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5?“;
4. „С колко може да бъде увеличен размерът на определеното обезщетение съгласно точкуването по Наредба 440/2001г. от Чешкото право и има ли някакво ограничение в тази връзка?“
5. „Какъв е смисълът на застраховка Гражданска отговорност и тя покрива ли изцяло отговорността на застрахования водач? В този смисъл може ли пострадалите при ПТП да бъдат задължавани да търсят обезвреда, както от застрахователната компания по застраховка Гражданска отговорност, така и от деликвента след това за останалата необезщетена част? Как едно такова задължение ще рефлектира върху давността, която по отношение на виновния за ПТП водач ще изтече, докато се водят делата срещу ЗК и стане ясно каква част от вредите ще останат необезщетени?
6. „Приложим ли е критерият за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и указанията, съдържащи се в т.II на ППВС 4/1986г. за обезщетения за вреди от ПТП, настъпило на територията на друга държава-членка? Как следва да бъде преодоляна несправедливостта при обезщетяване на българските граждани, пострадали при ПТП на територията на Чехия, и факта, че същите следва да получат многократно по-ниски обезщетения за същите увреждания от техните сънародници, пострадали при ПТП в България?
7. „Следва ли съдът при определяне размера на присъдените на ответната страна разноски да се съобрази с предвидените по Наредба №1 минимуми при релевирано от страната възражение за прекомерност?“
Касаторите излагат, че начинът на определяне на размера на дължимите обезщетения по чешкото право и конкретно съгласно Наредба №440/2001г. противоречи на европейското законодателство по подробно изложените доводи, поради което претендират отправяне на преюдициално запитване до С. по следните въпроси:
1. „Има ли право държава – членка / в случая Чешката република/ да ограничава размера на дължимото обезщетение за пострадали при ПТП лица, на които са им причинени телесни увреждания под определените в европейските директиви нива?“
2. „Допускат ли член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и чл. 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната уредба на гражданската отговорност за пострадали при ПТП лица, на които са им причинени телесни повреди, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5?“
Ответникът по тази касационна жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Съдът намира, че и двете касационни жалби са подадени от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел от фактическа страна, че по делото не се спори относно настъпването на процесното ПТП, неговия механизъм и вината на застрахования в ответното застрахователно дружество водач Л. К. с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в CESKA POJISTOVNA A.C. към датата на произшествието. Посочил е, че на 14.05.2013г. на магистрала D1 в Р. Ч. при управление на т. а. „Мерцедес“ с рег. № 7Т94130 водачът е нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП, при което причинил телесни повреди на двамата ищци, а окръжният съд в [населено място] е постановил осъдителна присъда на 04.12.2013 г., която е влязла в сила.
Въззивният съд е приел, че от настъпилото ПТП ищецът А. А. И. е получил наранявания на лява кост около окото, дъгата на веждата, горна и долна челюст, счупване на долна част на черепа, проникване на въздух в черепната кухина с остра дихателна недостатъчност, като в резултат на тези наранявания е бил чувствително ограничен обичайния му начин на живот за период от време, който надвишава шест седмици. Тежки наранявания получил и вторият ищец О. А. А.: счупване на костта на кръста, разкъсване на връзката между кръста и тазобедрената става, разкъсване на срамната свръзка, при което обичайният му начин на живот бил ограничен за период от два-три месеца. САС е посочил, че застрахователят е определил по Наредба № 440/2001г. общо 285 точки за ищеца О. А. и общо 435 точки за ищеца А. И., като съответно им е изплатил по извънсъдебен ред обезщетения в размер на 3 945,30 лв. на А. И. и в размер на 2 583,66 лева на О. А..
Въззивният съд е приел, че предвид мястото на настъпване на ПТП и мястото на настъпване на вредата, както и това, че и застрахователят, и застрахованият деликтвент имат обичайно местопребиваване в Р. Ч. за разрешаване на възникналия правен спор е приложимо чешкото материално право. Във връзка с приложимия закон е посочил, че съгласно § 6, ал. 2 от Закон № 168/1999 Сб. за задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, в редакцията му към датата на настъпване на събитието, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди в размерите и обема, посочени в Гражданския кодекс. САС се е позовал на разпоредбата на § 444, ал. 1 от Ч. Г. кодекс, съгласно която при увреждане на здравето се полага еднократно обезщетение за претърпените болки и страдания, както и за накърняване на социалния живот и ал. 2 на същия параграф 444, която предвижда, че в специална наредба Министерството на здравеопазването, заедно с Министерството на труда и социалните грижи, определя максималния размер на обезщетението за претърпени болки и страдания на пострадалия, както и за накърняване на социалния му живот. Въззивният съд е отчел, че към датата на настъпване на произшествието е приложима Наредба № 440/2001 г. (отм.), която регламентира определянето на обезщетението за болки и страдания от телесни увреждания и затруднена социална адаптация чрез оценяване по точкова система, което е направено в медицинско становище. Въззивният съд е приел, че от допълнителната СМЕ на д-р С. и комплексната СМЕ на д-р С. и д-р П., се установява, че съобразно методиката, установена с посочената наредба и двете й приложения, с оглед конкретните неблагоприятни последици от произшествието за двамата пострадали, точният брой точки за А. са 892 т., а за И. – 323 т., като по точкуването ищците са изразили изрично съгласие в проведеното на 05.03.2021 г. открито съдебно заседание, на което вещите лица са прибавили към сбора на А. още 50 т. САС е счел, че съгласие относно точкуването са дали и двамата пълномощници на страните – адвокати, поради което подновяването на спора по броя на точките на ищците е преклудирано.
Апелативният съд е приел, че разпоредбата на ал. 3 от § 7 от Наредба № 440/2001 г., съгласно която в извънредни случаи, изискващи извънредна гледна точка, съдът може да увеличи размера на обезщетенията по тази наредба така, че това увеличение да е адекватно на количеството, интензитета и продължителността на болките, които пострадалите търпят вследствие на произшествието, следва да бъде тълкувана във връзка с § 6, ал. 1, б. «в» от Наредбата, съгласно която разпоредба при особено тежки последствия, общата сума на точките по тази наредба може да бъде увеличена до 50 %. Приел е, че в тази разпоредба се установява, че за особено тежки увреди върху здравето се считат такива, които ограничават или променят жизнената адаптация, или я възпрепятстват, отчитайки възрастта на пострадалия и възможността за реализацията му в живота. Съобразявайки конкретните увреждания на здравето, продължителността и интензитета на страданията, възрастта (на 37 г. и на 60 г.), намалената работоспособност, затруднената социална адаптация, промяната в начина им на живот, причинените болки, както и продължителните възстановителни периоди, които обстоятелства са изяснени по делото с помощта на приетите експертизи и показанията на разпитаните свидетели, САС е преценил за неоснователно възражението на ответника, че случаят нямал извънреден характер. С оглед горните обстоятелства е приел, че точките на О. А. следва да бъдат увеличени с 50 % или в размер на 1 338, които получени точки, умножени по 1 % от средното брутно трудово възнаграждение в Р. Ч. за годината, предхождаща настъпването на произшествието, водят до размер на обезщетение, възлизащ на 361 995.90 чешки крони, равняващи се на 27 330.70 лева. Приел и че съобразно установената намалена трайна неработоспособност на А. И., но само за една година, следва да се увеличат точките му с 40 %, т. е. до размер на 122 343 чешки крони или 9 326.90 лева. Въззивният съд е посочил, че А. И. е починал в хода на процеса, поради което на конституираните на негово място негови наследници О. А. А., А. А. А., С. А. А. и Б. С. А., при равните им квоти в наследството, правилно е присъдено обезщетение в размер на по 1 322.90 лв.
САС е приел, че приложимата правна уредба не противоречи на Европейското законодателство, вкл. и цитираните чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1 Директива 84/5 ЕИО, заменен от чл. 9, т.1, б. „а“ от Директива 2009/103 ЕО, които визират случаи на обезщетяване при причинена смърт от ПТП, още повече, че съгласно § 2958 от Г. К. при причиняване увреждане на здравето виновният обезщетява парично увреденото лице, като неговият размер компенсира изцяло претърпените болки и страдания и други неимуществени вреди. С оглед гореизложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.
По касационната жалба, подадена от застрахователно дружество Ч. П. А.С. / CESKA POJISTOVNA A.C./, съдът намира следното:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.
Първата група поставени въпроси от касатора са свързани с приложимостта на чешкото право, като същите са обсъждани от въззивния съд и съставляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК, но не отговарят на допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд в противоречие, а съответно на практиката на ВКС. Апелативният съд е приел въз основа на разпоредбата на чл. 4 на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), че приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт, т. е., че приложимо е чешкото право и е предприел действия по установяване на съдържанието и практиката по прилагането му. По приложението на разпоредбите на чл. 43 КМЧП и чл. 44 КМЧП е налице утвърдена съдебна практика, обективирана в решение № 156 от 21.02.2020 г. на ВКС, ІІ ГО, по гр. д. 336/2019 г., решение № 233 от 22.01.2013 г. по т. д. 914/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 205 от 20.10.2015 г. по гр. д. 412/2015 г. на ВКС, ГК, III ГО, решение № 426 от 21.11.2011 г. по гр. д. 74/2011 г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 180 от 02.02.2018 г. по т. д. 340/2017 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 971 от 09.01.2014 г. по т. д. 971/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 23 от 10.12.2019 г. по гр. д. 3808/2017 г. на ВКС, ГК, II ГО и др., съгласно която по силата на чл. 43 КМЧП съдът е задължен служебно да установи съдържанието на чуждото право, като си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изиска информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, включително и да приобщи становища на експерти и специализирани институти в областта на международното право. Съгласно чл. 43, ал. 2 КМЧП страните също могат да участват в процеса на установяване на приложимото право, като представят документи, установяващи съдържанието на разпоредбите на чуждото право, на които основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган, като съдът може да ги задължи да съдействат при установяване на съдържанието на приложимото чуждо право - чл. 43, ал. 3 КМЧП. Предмет на установяване е както съответната позитивно - правна норма, така и тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, поради което допустим източник на информация съставляват правноинформационни системи, официални справочници и др. В случая въззивният съд не е процедирал в противоречие с тази практика, а напротив съгласно същата, като с определение от 26.01.2022г. е приобщил към доказателствата по делото съдебните решения на Върховния съд на Чешката република в превод, както това е сторил и първоинстанционният съд, който е приел доказателствата по постъпилата молба на процесуалния представител на касатора от 16.06.2020г., представляващи информация, предоставена от Министерство на правосъдието на Р. Ч. Конкретните доводи на касатора, че при разрешаването на спора въззивният съд не бил съобразил приложимото чешко материално право към уврежданията на пострадалите с оспорване продължителността на белодробната вентилация и др., са свързани с установената по делото фактическа обстановка и правилността на решението, но не могат да обусловят допускането му до касация в предварителния селективен етап. Тези доводи по изложението са по правилността на решението, според тезата на жалбоподателя и са свързани с оплакванията му за необоснованост и незаконосъобразност - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, които не се установява да са налице.
Втората група поставени въпроси от касатора, а именно следва ли в мотивите на решението съдът да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти и въпросът за изключване с решението на доказателства, са свързани с решаващата дейност на въззивния съд и обуславящи за всяко съдебно производство по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК, но също не са разрешени от апелативният съд в противоречие с практиката на ВКС и не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и мн. др. решения, включително и цитирани от жалбоподателя, в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна, е длъжна да изложи собствени фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните. Както се посочва в решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, като въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, излагайки фактически и правни изводи по съществото на спора, и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е действал в противоречие с горецитираната практика, а е изложил подробни мотиви, обсъждайки доказателствата по делото и относимите към спора доводи на страните, поради което тези въпроси не може да обусловят допускането на въззивното решение до касация. Липсват данни в противоречие с твърдението на касатора, че въззивният съд е изключил доказателства по делото с решението си. Апелативният съд е обсъдил подробно всички доказателства и доводи на страните, а това, че изводите му не са съответни на поддържаната от касатора теза е свързано с преценката на фактическата обстановка. Неоснователни са доводите на касатора, че въззивният съд е умножил получените точки, без да е мотивирал горното, тъй като именно съобразявайки се с конкретните увреждания на здравето, продължителността и интензитета на страданията, възрастта на пострадалите лица (на 37 г. и на 60 г.), намалената работоспособност, затруднената социална адаптация, промяната в начина им на живот, причинените болки, както и продължителните възстановителни периоди, САС е преценил за неоснователно възражението на ответника, че нямало извънреден характер в случая. Въззивният съд при преценка на всички събрани доказателства е направил извод, че се дължи увеличение на обезщетението, като доводите на касатора досежно параграф 6 и 7 от Наредбата и липсата на необходимост от специален режим на лечение, и твърденията му, че вентилацията не била продължителна, са свързани изцяло с възприетата фактическа обстановка. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството. Решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора не биха се повлияли от по-подробно обсъждане на събрания доказателствен материал, с оглед на което не се установява поддържаното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението, без да е налице необходимост от анализ. Цитираните предпоставки не са налице, а касаторът е аргументирал така поддържаното основание с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.
С оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по жалбата на застрахователното дружество CESKA POJISTOVNA A.C.
Втората касационна жалба, подадена от О. А., С. А., Минет А. и А. А., е насрещна и съгласно чл. 287, ал.4 от ГПК не следва да се разглежда, тъй като не се допуска касационно обжалване по основната касационна жалба. С оглед на това и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изхода на спора не се следват разноски на касатора CESKA POJISTOVNA A.C. По заявеното от ответниците по отговора на жалбата искане за присъждане в полза на адвокат Б. на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗЗД, съдът намира, че същото не следва да бъде уважено, тъй като липсват данни при процесуалното представителство пред настоящата касационна инстанция да е налице хипотезата на чл. 38 от ЗЗД. Не е представен документ за горното, а именно липсва договор за правна защита или пълномощно от ищците, в частност от наследниците, в което да има отразяване, че ще се осъществява предоставяне на безплатна правна помощ за настоящата инстанция и в коя конкретна хипотеза. С оглед данните, че въз основа на въззивното решение, вече са получени изпълнителни листа за присъдените суми още през юли 2022г., и че по насрещната им касационна жалба не са искали освобождаване от държавна такса, напротив сумата е внесена, и не са декларирали обстоятелства относно затруднено материално положение, и при липса на данни за такава уговорка за процесуалното им представителство в касационното производство, не може да се приеме, че е налице основание за предоставяне на безплатна правна помощ на лицата на основание липса на доходи и имущество. Предвид неустановяване на горното, не може да се приеме, че за касационната инстанция на пълномощника на ищците – адв. Б. се следва адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 854/09.06.2022г. по в. гр. д. № 3127/2021г., постановено от Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 287, ал. 4 ГПК подадената насрещна касационна жалба от О. А., С. А., Минет А. и А. А. чрез процесуалния им пълномощник - адв. Е. Б..
Определението не подлежи на обжалване, освен в частта, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба, в която може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.