5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2210

гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. ч. гр. дело № 1232 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Ц. Б. срещу определение № 667/12.03.2024 г. по в. ч.гр. д. № 558/2024 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 763/17.01.2024 г. по гр. д. № 4170/2023 г. на Софийски градски съд, с което е върната молба, вх. № 119688/19.12.2023 г. на С. Ц. Б., с искане да бъде признато решение за развод № DUN-F5-22 на Шерифския съд на Дънди, Великобритания от 15.02.2022 г., да се допусне изпълнението му на територията на Р. Б. и да се задължи Столична община - район „Възраждане“ да отрази развода в регистъра за гражданско състояние и е прекратено производството по делото.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че за да прекрати производството по делото, неправилно съдът е счел, че не е налице отказ на административния орган.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „ Допустим ли е специалният установителен иск, след като доверителят ни е упражнил преобразуващото субективно право по чл.118 ал.1 КМЧП, като е подал заявление пред СО - район Възраждане, но съдебното решение не е признато и не е отразено в регистрите на общината?”; 2. „Налице ли е отказ от признаване на чуждестранно съдебно решение, когато административният орган поиска други документи, различни от представените към Заявлението по чл.117 КМЧП или е необходим отказ „обективиран в съответния административен акт, който да е влязъл в сила“ като процесуална предпоставка за завеждане и допустимост на иска по чл.118 ал.2 КМЧП?” и 3. „Достатъчно ли от административният орган да е издал писмо, в което е обективиран отказ да бъде признат съдебен акт като процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.118 ал.2 ЗМЧП?“. Твърди се, че определението е постановено в противоречие с: определение № 808/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5686/2015 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 79/25.02.2015 г. по гр. д.№ 7343/2014 г. на ВКС, I г. о. и определение № 200/20.04.2017 г. по ч. гр. д.№ 1173/2017 г. на ВКС, IV г. о. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК – тъй като с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че производството пред Софийски градски съд е било образувано по молба на С. Ц. Б., с която се претендира постановяване на решение, с което да бъде признато решение за развод на Шерифския съд на Дънди, Великобритания от 15.02.2022 г., с което е прекратен бракът на С. Ц. Б. и Г. Г. Б. с развод, отразен във формуляр SP16 - извлечение от 02.03.2022 г., бланка на шерифския съд Дънди, да се допусне изпълнението му на територията на Р. Б. и да се задължи Столична община - район „Възраждане“ да отрази развода в регистъра за гражданско състояние. С разпореждане първоинстнционният съд изискал от Столична община - район „Възраждане“, да предостави заверен препис от преписката, образувана по молба с вх. № РВЕ23-ГР94- 1430/25.10.2023г. на Б., във връзка с искане за признаване на решението за развод на Шерифския съд на Дънди, Великобритания от 15.02.2022 г. вкл. и заверен препис от акта, с който е отказано признаване на посоченото решение, в случай, че е постановен такъв отказ. С писмо, вх. № 5410/17.01.2024 г., Столична община - район „Възраждане“, представила преписката, като в писмото е посочено, че заявителят Б. приложил със заявлението си извлечение от решение за развод. До заявителя било изпратено писмо изх. № РВЕ23- ГР94- 1430-1 от 27.10.2023 г., от Столична община - район „Възраждане, с което бил уведомен, че молбата по заявлението му ще бъде удовлетворена след представяне на решение, заверено от съда, който го е постановил, както и удостоверение или отбелязване от същия съд, че решението е влязло в сила, удостоверени с апостил или легализирани и преведени на български език от лицензиран преводач, подписът на който следва да бъде нотариално заверен. От приложените към административната преписка обратни разписки се установило, че писмата до заявителя и пълномощника му, са се върнали, като непотърсени. Според посоченото в писмото, районната администрация не е издавала административен акт, с който се постановява признаване или отказ на решението за развод.

За да приеме, че установителният иск е недопустим въззивният съд е посочил, че не са налице предпоставките, посочени в чл. 118, ал. 2 КМЧП. Прието е, че съгласно чл. 118, ал. 1 КМЧП, признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява, а само при спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред СГС по аргумент от чл. 118, ал. 2 КМЧП. Посочено е, че едва когато съответният административен орган приеме, че не е налице някое от условията по чл. 117 КМЧП, заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск, тъй като отказът на органа да признае чуждестранното решение е процесуална предпоставка за предявяване този иск. Допустимостта на иска е обусловена от наличие на правен интерес от завеждането му, който изисква да е налице „спор относно условията за признаване на чуждестранното решение” според чл. 118, ал. 2 КМЧП.

Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

По поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, трето г. о., намира следното:

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Същите обобщени и уточнени от състава на ВКС /съгласно т.1 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК/ касаят приложението на нормите на чл.118 ал.1 и ал.2 КМЧП и се отнасят до предпоставките и правния интерес от предявяване на иска по чл.118 ал.2 КМЧП. В нормата на чл.118 КМЧП са уредени два вида признаване на чуждестранно съдебно решение: пряко признаване, без необходимост от съдебно производство, от органа, пред който се представя – чл.118 ал.1 КМЧП и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред СГС - чл.118 ал.2 КМЧП. При прякото признаване по чл.118 ал.1 КМЧП органът, пред който са представени документите /съгласно чл.119, ал.2, вр. ал.3 КМЧП, към молба по чл.118, ал.1 КМЧП за признаване на чуждестранно решение следва да се представи препис от това решение, заверен от съда, който го е постановил, както и удостоверение от същия съд, че то е влязло в сила/, след проверка за наличието на предпоставките по чл.117 КМЧП, може да признае решението, т. е. да зачете правните му последици - силата на присъдено нещо на установителното решение и СПН и конститутивното действие на конститутивното решение, или да откаже признаването. Ако българският орган приеме, че не е налице някое от условията по чл.117 КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС – чл.118 ал.2 КМЧП. В тази посока е и установената съдебна практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.118 ал.2 КМЧП, която константно приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС /определение № 808/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5686/2015 г. на ВКС; определение № 200/20.04.2017 г. по ч. гр. д.№ 1173/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 342/13.05.2009 г. по гр. д. № 940/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о./. Отказът на органа да признае чуждестранното решение е процесуална предпоставка за завеждането и допустимостта на този иск. Неговата допустимост е обусловена от наличие на правен интерес от завеждането му, който изисква да е налице „спор относно условията за признаване на чуждестранното решение“ - чл. 118, ал. 2 от КМЧП. Когато липсва писмен отказ на органа да признае чуждестранното решение, е недопустимо да използва съдебния ред за непряко признаване. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд.

Следва да се посочи, че третият въпрос поставен от касатора не е изведен от решаващите мотиви на въззивния съд, а от становище на страната, поддържано в процеса. Съдът не е приемал, че административният орган е издал писмо обективиращо отказ да бъде признат съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е правен въпросът, изведен от становище на касатора. В цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е изяснен като предпоставка за допускане на касационен контрол с конкретни характеристики, на които посочения въпрос не отговаря, тъй като не е изведен от разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Същият не удовлетворява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а това е достатъчно според т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, за да не се допусне касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания.

Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 667/12.03.2024 г. постановено по в. ч.гр. д. № 558/2024 г. на Апелативен съд - София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.