О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1815

гр. София, 12.04.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 1243 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. С. В., чрез адвокат Н. С., срещу определение № 114 от 07.02.2024 г. по ч. гр. д. № 56/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено протоколно определение от 19.12.2023 г. (погрешно посочена дата във въззивното определение – 15.12.20023 г.) по гр. д. № 2612/2022 г. на Окръжен съд – Варна за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въззивният съд е визирал в определението си, че съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК съдът спира производството, когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните. Посочил е, че в конкретния казус, със заключението на вещите лица по назначената в първата инстанция комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, е установено, че ищецът страда от шизофренна психоза с давност от 2004 г., чийто ход се е задълбочил в годините до силно изразен спад в социалното му функциониране. Според експертите, поради психопатоподобната промяна на личността на фона на чести обостряния с параноидна симптоматика и грубо неадекватно психотично мотивирано поведение, той не е в състояние да работи, поради което е пенсиониран пожизнено с чужда помощ. При изслушване в съдебно заседание, вещото лице д-р Б. е заявила, че ако делото бе за запрещение, тя би предложила...