№ 2084

гр. София, 25.04.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 1267 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. С., чрез адв. Б. Е., срещу въззивно определение № 465/20.12.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 589/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. С обжалвания акт е потвърдено определение № 1676/07.07.2023 г. по гр. д. № 1880/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд – Пловдив.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено.

В изложението си страната сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) при изплатено обезщетение от работодателя на основание настъпила трудова злополука, налице ли е право на пострадалият да търси обезщетение за вреди от възложителя на работата до постигането на пълна справедлива обезвреда чрез иск по чл. 49 ЗЗД; 2) с изплащането на обезщетение за вреди от настъпила трудова злополука за пострадалия погасява ли се правото да търси обезщетение за вредите вследствие на деликт от възложителя на работата; 3) работодателят или възложителят на работата, от която са произтекли вреди, или и двамата, дължи обезщетение, когато деянието е едновременно трудова злополука и деликт. Поддържа се, че по поставените въпроси е налице противоречие на обжалваното определение с решение № 90/25.06.2018 г. по гр. д. № 3273/2017 г. на ВКС, III г. о.

Ответната страна по жалбата „М. С. ЕАД, чрез адв.А. К., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на П. С., с която е предявен иск за заплащане на сумата от 200 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Изложени са доводи, че към датата на вредоносното събитие ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като по време на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение, е претърпял злополука, от която са настъпили процесните вреди. Отправеното към съда искане е за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на дружеството, в качеството му на работодател, да заплати обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната злополука. При тези факти и обстоятелства, на които се основава иска, съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 200 КТ. Като се е позовал и на ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г. на ОСГК на ВС, съдът е посочил, че пострадалият работник при условията на чл. 200 КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 ЗЗД. В заключение е прието, че спорът е трудов и съгласно чл. 104, т. 4 ГПК компетентен да го разгледа е районният съд.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.

Поставените от частния жалбоподател въпроси нямат претендираното значение и не обуславят селектирането на жалбата. Безпротиворечиво в съдебната практика (вж. - ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г. на ОСГК, решение № 111/27.05.2011 г. по гр. д. № 468/2010 г., IV г. о., и др.) и правната теория се приема, че искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници (при настъпила в резултат на злополуката смърт), е с правно основание чл. 200 КТ. Посочената разпоредба урежда обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудовото правоотношение. Изрично е разяснено, че без значение за отговорността на предприятието е дали негов орган или друг негов работник имат вина за настъпването на вредите. Смисълът, вложен в тази специалната разпоредба по чл. 200 КТ, изключва възможността за посочените вреди да се търси отговорност от предприятието алтернативно и по реда ЗЗД. Спорът по иска по чл. 200 КТ е трудов (чл. 357 КТ), а без значение на неговата цена, разглеждането му е в родовата компетентност на районния съд (чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК).

Изводите на въззивния съд съответстват на тези правни разрешения, поради което не са налице предпоставките на поддържаните от касатора основания за допускане на касационния контрол. Цитираното решение на състав на ВКС е постановено в хипотеза, при която по реда на чл. 49 ЗЗД е ангажирана отговорността на възложител на работата (работодател) за действия на негов работник, причинили злополука, при която е настъпила смъртта на трето лице - наследодателя на ищеца, като пострадалият не е бил в трудовоправна връзка с ответното дружество – възложител. Поради това, позоваването на това решение е ирелевантно за настоящия спор.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 465 от 20.12.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 589/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.