О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1001

гр. София, 19.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№731 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Л. М. – Х. срещу определение №292 от 09.02.2024 г. по т. д.№2126/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Л. М. – Х. срещу решение №3953 от 22.12.2022 г. по в. т.д.№11853/2021 г. на СГС и е прекратено производството по т. д.№2126/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва се, че делото не е търговско, тъй като частният жалбоподател – ответник е потребител, а с исковата молба не са предявени пет кумулативно обективно съединени положителни установителни искове, а един, основан на процесния договор за лизинг, като цената на този иск е 6256.98 лв., поради което решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване.

Ответникът по частната жалба заявява становище за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като предмет на разглеждане от въззивния съд са били пет кумулативно обективно съединени положителни установителни искове /всяка от паричните...