О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 1002

гр. София, 19.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№756 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. П. К. и А. П. Б. срещу определение №1393 от 20.12.2023 г. по т. д.№320/2023 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. П. К. и А. П. Б. срещу решение от 30.09.2022 г. по в. гр. д.№3948/2021 г. на СГС.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва се, че делото не е търговско, тъй като страните не са търговци и не извършват търговска дейност по занятие, а процесният запис на заповед обезпечава сключен между физически лица нетърговци за задоволяване на собствени нужди договор за заем.

Ответниците по частната жалба не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да остави без разглеждане подадената касационна жалба първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение е постановено по търговско дело. Посочил е, че предмет на разглеждане от въззивния съд е иск за вземане с произход запис на заповед – абсолютна търговска сделка съгласно чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ, независимо, че сключването й е между физически лица. Ето защо и тъй като цената на иска е под 20...