№ 1073

[населено място], 25.04.2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д.№ 789 по описа за две хиляди двадесет и четвърта година, съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. М. против определение № 251/01.02.2024 г. по ч. г.д.№ 134/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 11.09.2023 г. по т. д.№ 648/2023г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение е прекратено производството по предявен от Н. М. против „Й. Е. ООД иск, с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, поради предявяването му след изтичане на предвидения в ал.2 на разпоредбата 14-дневен преклузивен срок, приет да тече от датата на Общото събрание, чиито решения се атакуват с иска, предвид знанието на ищеца за същата. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като се позовава на факта, че не е присъствал на ОС на 13.03.2023 г.. Намира, че началният момент на преклузивния срок, при неучаствал в ОС съдружник, тече винаги от момента на узнаване за решенията, в случая – на 28.03.2023 г., на която дата е подадено заявление за вписване на подлежащите на вписване обстоятелства, съобразно взетите от ОС та 13.03.2023 г. решения. Оспорва редовността на отправена до него покана, без да оспорва получаването й, доколкото в същата са посочени множество резервни дати за провеждане на ОС, една от които се явява датата 13.03.2023 г.. Акцентира на невъзможността си да участва в ОС от 28.03.2023г. / първата посочена в поканата дата, с оглед невъзможност за провеждане на ОС на която дата са посочени и резервни дати, една от които е датата на провеждане на атакуваното ОС – 13.03.2023 г./ и за която невъзможнос е уведомил съдружниците.

Ответната страна – „Й. Е. ООД - не е депозирала становище по частната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобрази следното :

С иска, с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, се атакуват решения на ОС на съдружниците в ответното дружество, взети на 13.03.2023 г.. Ищецът Н. М. твърди, че узнал за взетите на тази дата от ОС решения, при справка в Търговския регистър, при която установил подадено на 28.03.2023г. заявление, за вписване на обстоятелства по партидата на дружеството. В настоящата частна касационна жалба тази дата се твърди и като дата на справката, респ. на узнаване провеждането на ОС от 13.03.2023 г. . Спрямо 28.03.2023 г., подадената на 05.04.2023 г. искова молба се явява в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Представено е искане от съдружниците Д. К. и Ю. К., на основание чл.138, ал.2 ТЗ, адресирано до Н. М., в качеството му на управител на дружеството и получено от него на 20.02.2023 г. – за свикване на ОС, в 14 - дневен срок, съгласно същата разпоредба. Искането съдържа и отправена, под условие несвикване на ОС от управителя, в указания от разпоредбата срок, покана за ОС на 06.03.2023 г. , със съответно посочени час и място на провеждане. В случай, че към тази дата не е изтекъл законово изискуемия срок между връчването на поканата и датата на насрочване на ОС или са налице други законови пречки, в поканата са посочени и 16 резервни дати, четвъртата поред от които – 13.03.2023 г. - е датата на процесното ОС. Ищецът твърди, че е насрочил покана за ОС, по искането на съдружниците – за 28.03.2023 г., но същевременно твърди, че ги е уведомил за невъзможност да присъства на същото. Доказателства за получена от съдружниците покана за тази дата не са представени, вкл. като уведомени чрез ЧСИ Г. Д., до който ищецът е отправил подобна молба. По делото са представени от ответника доказателства, че с оглед определени действия на управителя М., в увреда интересите на дружеството, съдружниците неуспешно се опитват да свикат ОС, по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ, с цел освобождаването му от качеството управител, още от края на 2022г., с което се обяснява и предприетият от тях начин на насрочване - с резервни дати за ОС.

Първоинстанционният съд е счел, че ищецът е бил уведомен за датата на ОС от 13.03.2023 г., с оглед изявленията му в допълнителна молба от 05.05.2023 г. и обосноваването на незаконосъобразността на взетите решения единствено с обстоятелството, че поради заболяване ищецът е бил обективно препятстван да присъства на ОС, с което именно са нарушени правата му на съдружник. За начален момент на срока съдът съответно е приел датата 13.03.2023 г., спрямо която и към 05.04.2023 г. преклузивният срок по чл.74, ал. 2 ТЗ се явява изтекъл. На това основание производството е прекратено.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, по различни от горепосочените съображения. Счел е, че с получаването на поканата, предявена под условие изпълнение задължението на управителя да свика ОС, за което същият е бил поканен от съдружниците по реда на чл.138, ал. 2 ТЗ, Н. М. е бил уведомен за ОС на датата 13.03.2023 г., независимо че същата е измежду посочените множество резервни дати. Уведомяването за ОС на дружеството на няколко поредни дати съдът е коментирал като законово допустимо. Съобразил е, че ищецът не е оспорил получаването на тази покана, удостоверено на 20.02.2023 г.. Предвид това, прекузивният срок за предявяване на иска се явява изтекъл на 27.03.2023 г..

В изложението по чл. 274, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси :1/ От кой момент тече срокът за предявяване на иска, при положение, че ищецът не е присъствал на Общото събрание ? ; 2/ Началният момент, от който тече срокът за обжалване решенията на търговски дружества, с иск по чл. 74 от ТЗ, обвързан ли е със значението на вписването / обявяването на обстоятелствата и актовете, въз основа на тези решения в ТРРЮЛНЦ ? ; 3/ Какъв е реда за разглеждане на съответните производства, с основание чл. 536 ГПК във връзка с чл. 19 ТР и чл. 74 ТЗ, при положение, че са налице проведени три ОС с дати : 13.02.2023 г., 13.03.2023 г. и 24.03.23 г., при вземане на идентични решения и са налични три отказа в ТР ? ; 4/ Налице ли е преюдициалност на спора при идентични решения на проведени три общи събрания ? Какъв е реда за защита, след като в предходно ОС са взети идентични решения ? Допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК , поради противоречие на въззивното определение с приетото в решение по т. д.№ 1151/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС.

Втори, трети и четвърти въпроси са чужди на решаващите мотиви на въззивния съд, който е преценявал единствено спазването на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, спрямо което обстоятелство разпоредбата не визира други релевантни факти, освен съобразимите алтернативно : факта на редовно уведомяване на ищеца за ОС или присъствието му на съответното ОС, чиито решения атакува или момента на узнаване за провеждането му, когато не е бил редовно поканен и не е присъствал на същото. Така формулираните въпроси се отнасят до обстоятелства извън обхвата на релевантните за преценка спазване на преклузивния срок факти, макар сами по себе си да обясняват начина на процедиране на съдружниците в конкретния случай. Дали предходно са проведени ОС с идентичен дневен ред, за вписването на обстоятелства в ТР, въз основа решенията на които, е постановен отказ от длъжностно лице в Агенция по вписванията, е без значение за преценка допустимостта на иска, поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка, каквато се явява неспазения преклузивен срок по чл. 74 ТЗ. По начало няма спор, че редът за защита срещу незаконосъобразни и противоуставни решения на ОС на търговски дружества е този по чл. 74 ТЗ, но не поради отречено право на иск, с конкретния му предмет, е прекратено производството.

Първият от въпросите формално удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото въззивният съд не е споделил тезата на ищеца, че неприсъствието му на ОС, чиито решения атакува, винаги предпоставя течащ от датата на узнаването му за тези решения преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В Определение № 635 от 16.07.2010 г. по ч. т.д.№ 538/2010г. на І т. о. на ВКС е даден отговор на правния въпрос, че когато уведомяването на съдружника за провеждането и дневния ред на ОС е безспорно, началната дата на преклузивнния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ е от датата на общото събрание. Както е посочено и в определение по ч. т.д.№ 1836/2017 г. на І т. о. на ВКС - от отговора на този въпрос пряко следва, че възможността съдружникът да вземе лично участие в събранието е ирелевантна за началото на срока за предявяването на конститутивния иск, а позоваването на решението по т. д.№ 1151/2010г. на ІІ т. о. ВКС е несъстоятелно, тъй като даденото с него разрешение е по правния въпрос за началото на срока по чл. 58, ал. 3 ЗК, която разпоредба, за разлика от тази на чл. 74, ал. 2 ТЗ, не предвижда залегналата в чл. 74, ал. 2 ТЗ равностойна алтернативност на фактите, обуславящи началото на преклузивния срок за предявяване на иска - присъствие на съдружника на събранието или редовно уведомяване на същия за провеждането му. Досежно решаващия извод на съда, че уведомяването с покана, с посочени последователни, възможни дати на ОС / резервни дати / не е в противоречие със закона, не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий правен въпрос.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 251/01.02.2024 г. по ч. г.д.№ 134/2024 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: