Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 194, ал.2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Д. К. Д., от [населено място], Д. И. Т., от [населено място] и П. П. Т., от [населено място] срещу решение по т.5, от протокол № 2 / 17.01.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалноправни разпоредби и нарушение с целта на закона. Посочва се, че оспореното решение е издадено в нарушение на принципите за съразмерност, равенство и защита на оправданите очаквания, както и на принципите за последователност и предвидимост. Твърди се, че е налице различно и по – неблагоприятно третиране при равни други условия. Обосновава се необходимост от правоприлагане по аналогия на закона.
Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет чрез юрисконсулт Д. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежни страни, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет съгласно чл. 168 АПК намира същата за неоснователна.
С решение по т.5, от протокол № 2 / 17.01.2017 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е оставила без уважение молбите от Д. И. Т. – младши съдия в Окръжен съд [населено място], Д. К. Д. – младши съдия в Окръжен съд [населено място] и П. П. Т. – младши съдия в Окръжен съд [населено място] за преместване и размяна по реда на чл. 194, ал.2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). Решението е постигнато с девет гласа „за“, при явно гласуване и в този смисъл е прието от компетентния орган, при наличието на изискуемия кворум и мнозинство. Актът е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите по закон реквизити. Спазени са разписаните административнопроизводствени правила.
Видно от доказателствата по делото е, че с решение на Висшия съдебен съвет по допълнителна точка 35 от протокол № 44 от заседание, проведено на 30.07.2015 г. жалбоподателите са били включени в окончателния списък на одобрените кандидати за младши съдии, съобразно заявеното им желание, както следва: Д. И. Т. за Окръжен съд [населено място], Д. К. Д. за Окръжен съд [населено място] и П. П. Т. за Окръжен съд [населено място]. С решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т.5 (т. т. 5.32; 5.25;5.20) от протокол № 10 / 28.06.2016 г. са назначени на основание чл. 258а, ал.3 ЗСВ на длъжности младши съдия в заявените от тях съдилища. Посочените решения са влезли в сила и са породили правни последици.
С молба от 09.12.2016 г. (пет месеца по-късно) жалбоподателите са поискали преместване и размяна на равна по степен длъжност по реда на чл. 194, ал.2 ЗСВ. Към молбата са приложили писма от председателите на Окръжен съд – Хасково, Окръжен съд – Благоевград и Окръжен съд – Варна, с които административните ръководители са изразили съгласие с предложената от тримата младши съдии размяна.
С решение по т. Р-5 от протокол № 13 от заседание, проведено на 19.12.2016 г., Комисията по атестиране и конкурси на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приела, че в обхвата на изчерпателното изброяване на разпоредбите на чл. 194, ал.2 ЗСВ не попада възможността за преместване по този ред на младши магистрати.Посочила е, че пред съдийската колегия на Висшия съдебен съвет одобрените кандидати изразяват своето желание за назначаване на съответната длъжност в поредността съобразно бала си, като всеки следващ кандидат избира от останалите незаявени длъжности. Евентуалното приложение на чл. 194, ал.2 ЗСВ и преместването на младши съдии в друг окръжен съд би довело до промяна в утвърдения окончателен списък и би засегнало онези назначени младши магистрати с по-висок бал за съответния окръжен съд от желаещите преместването в него младши съдии.
Изложените мотиви се споделят и от настоящия състав на Върховния административен съд. Развитите от жалбоподателите доводи за трудности от семейно-битов характер безспорно са важни, но в случая се касае за свободно направен от тях избор, при който те са имали възможността да преценят всички плюсове и минуси на бъдещото назначение.
Неоснователни са доводите за прилагане на закона по аналогия, позовавайки се на приравняване на длъжността „младши съдия“ и „съдия“ и оттук възможността за промяна на работното място без промяна на функциите на длъжността по реда на чл. 194, ал.2 ЗСВ.
Длъжностите „младши съдия“ и „съдия“ не могат да бъдат приравнени. Те се различават съществено по своя правен статут, правомощия и функции. Разпоредбата на чл. 163 ЗСВ диференцира длъжностите „съдия“, „прокурор“ и „следовател“ от тези на „младши съдия“, „младши прокурор“ и „младши следовател“. Всеки „младши съдия“ си има наставник, който наблюдава и подпомага неговото професионално развитие. „Младши съдиите“ не мога да бъдат повишавани в по-горен ранг нито подлежат на атестиране подобно на съдиите. Неотносими за тях са разпоредбите за старшинството, които се прилагат по отношение на съдиите, прокурорите и следователите. За младши съдиите е предвиден специален ред за назначаване на длъжности за съдии, който също ясно разграничава техния статут от този на съдиите. Разграничението между съдии и младши съдии ясно е проведено и в разпоредбите на чл. 83, ал.2 и ал.3 ЗСВ (само един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия, а съставът се председателства от най – старшия по длъжност или ранг съдия), чл. 84, ал.1 ЗСВ (окръжният съд се състои от съдии и младши съдии), чл. 85, ал.2 ЗСВ (младшите съдии участват в общото събрание, но не участват в гласуването). Разпоредбите на ЗСВ уреждат и различен начин при командироването на съдиите и младши съдиите, като за последните изрично е предвидена възможността да бъдат командировани само в районни съдилища, докато съдиите от районните съдилища могат да бъдат командировани в окръжните съдилища и в Специализирания наказателен съд (приравнен, като ниво, на окръжен съд).
Разликите не са изчерпателно изброени, но те показват, че липсата на норма подобна на съдържащата се в разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗСВ и досежно младши съдиите не е празнота на закона.
Съгласно чл. 194, ал.2 ЗСВ при взаимно съгласие за размяна на равна по степен длъжност на съдии в друг съд, на прокурори – друга прокуратура, и на следователи – в друг следствен отдел и при съгласие на административните им ръководители, те се преместват без провеждането на конкурс с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Нормата урежда изключение от общото правило за преместване от една на друга длъжност в органите на съдебната власт след провеждане на конкурс и изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: касае действащи магистрати – съдии, прокурори или следователи, които следва да заемат еднаква по степен длъжност в съответния орган на съдебната власт, като размяната може да бъде осъществена с изрично изразеното взаимно съгласие и това на техните административни ръководители.
Кадровият орган на съдебната власт законосъобразно не е приложил по аналогия визираната норма, тъй като подобен подход би означавал да се признае подобно правоприлигане на всички разпоредби от раздел ІІа на глава девета от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), което принципно е несъвместимо с целта на закона и статута на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за нарушаване на принципите на съразмерност, равенство, защита на оправданите очаквания, последователност и предвидимост, уредени в чл. 6 и чл. 8, ал.2 АПК. За Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не са били налице две или повече законосъобразни възможности, за да бъде избрана онази, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Соченото от жалбоподателите обстоятелство във връзка с назначаването на техни колеги – младши магистрати по претендирания от тях ред не може да обуслови извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Върховният административен съд е имал възможността да отбележи и в други свои съдебни решения, че когато определена практика на административния орган е неправилна и несъответстваща на закона, приложението на принципа по чл. 13 АПК не може да наложи утвърждаването на тази практика от съда.
По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспореното решение е издадено при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д. К. Д., от [населено място], Д. И. Т., от [населено място] и П. П. Т., от [населено място] срещу решение по т.5, от протокол № 2 / 17.01.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.